Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Можеш ли да ме откараш до Анкъридж?
— Кога?
— Веднага.
Тя му разказа за неочакваното обаждане на мъж на име Бен Коул, каза му и за резервацията си за полет до Сиатъл вечерта.
— Ти… ще си заминаваш?
— Да, защо? — попита тя озадачена.
Скот си възвърна самообладанието и сви рамене.
— Нищо. Просто се случват маса неща…
— Скот? — рече тя, без да откъсва поглед от него. — Какво си замислил? Да не би да изпускам нещо?
Той се засмя.
— Не! Не, нищо.
Извърна се, но след малко се обърна пак към нея:
— Ти… възнамеряваш ли да се върнеш някога тук?
— В Анкъридж? Това ли имаш предвид?
— Където и да е. В Аляска.
— Защо питаш? — рече Ейприл и мигновено разбра нехарактерната за него свенливост, която досега бе оценявала погрешно.
— Ами, нали ми дължите едно излизане, госпожице Роузън?
— Така ли?
— Успях да ви вдигна от онова езеро жива. И това беше сделка. А освен това бих искал да си облечете онази мъничка кожена минипола.
— Ти не можеш да ми нареждаш какво да облека, Скот. Добри Боже!
— Е, поне да излезеш с мен.
— Ние и сега сме заедно. Не можем ли да преосмислим онова обещание за среща? — попита тя. — В крайна сметка, аз донякъде прекарах предишната нощ с теб.
— Да де, с мен, но като с наемна работна ръка. Не съм бил кандидат-ухажор, затова не се брои.
— Ухажор ли?
— Да. Аз съм ухажорът, а ти — ухажваната.
— Е, това вече наистина е романтично.
Джим Доблър се появи с горивен шланг за зареждане на уиджъна.
— Откога познаваш този разгонен пес?
— От твърде отдавна.
— И винаги ли се държи по този начин?
Джим се изкиска.
— Преди време заключвахме дъщерите и жените си, когато се очакваше да дойде в града.
— И аз така си мислех — рече Ейприл и бутна леко с пръст Скот в гърдите. — Закарай ме, моля те, в Анкъридж, и ще уредим нещо следващият път.
— Страхотно. Между другото, една широко деколтирана прозрачна блуза страхотно върви с миниполата!
— Скот! Престани!
Той намигна на Джим и отиде да му помогне за зареждането с гориво, докато Ейприл се зае с клетъчния си телефон и уреждането на срещата в Анкъридж.
Слънцето бе вече слязло на хоризонта, когато уиджънът прелетя над хотел „Регъл Аласкън“ и кацна леко в езерото Спенърд. Скот изрулира до кея на хотела и помогна на Ейприл да свали чантата си, след което слезе и застана неловко — не знаеше как да се сбогува за втори път. Тя потисна усмивката си като го гледаше тъй нерешителен и запази равнодушно изражение, след като той най-накрая й подаде ръка.
Тя обаче пристъпи напред и го прегърна, след което се отдръпна и усмихната го погледна в очите.
— Наистина съм ти много благодарна, Скот, и ако този чек не покрива разходите ти, ще ти пратя допълнително пари.
— Не, достатъчен е.
— Но все пак ти благодаря, че направи толкова много.
Тя го целуна — бързо и неочаквано — и се отдръпна, преди той да й е отвърнал.
— И ще излезем на онази вечеря.
Тя метна чантата си през рамо и му махна с ръка, след което се запъти към входа на хотела. След малко извади от чантичката си картончето с информацията, за да се убеди, че колата, която търсеше, бе пред хотела и бе с точно записаните регистрационни номера. Бързо отиде до дясната вратичка, влезе и протегна ръка на шофьора, без да затваря вратата.
— Здравейте. Аз съм Ейприл. А вие сте доктор Коул, нали?
— Ами… да — отвърна слисан Бен. — Извинете… не видях, че идвате, докато не отворихте вратата.
— Вие искате да сте предпазлив, а аз — в безопасност — рече тя, без да изпуска дръжката на вратата. — Затова не се обиждайте, но бих искала да ми покажете някакъв документ за самоличност.
Той бръкна в джоба да извади портфейла си.
— Аз… работя за една компания на име „Юниуейв индъстриз“, госпожице Роузън.
Извади личния си пропуск от джоба на ризата, след това й подаде шофьорската си книжка и изчака тя да му ги върне. Чак тогава Ейприл затвори вратата и кимна.
— Добре. Мисля, че най-вероятно сте онзи, за когото се представяте.