Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат нямаше време да проследи по-нататъшната борба на варварката. Двама маймуночовеци се бяха покатерили на джипа, за да го нападнат оттам. Един от неандерталците скочи върху прикрепените резервни бидони. Внезапно се наведе и дръпна толкова рязко една от ламаринените туби, че привързващото въже се скъса. Силата на тези същества беше невероятна. Ако хванеха човек, без съмнение можеха да го разкъсат с голи лапи.
Маймуночовекът вдигна пълната туба и се опита да я запрати срещу Мат. Пилотът светкавично вдигна оръжието си и сви показалеца. „Дабъл Екшън“-ът в ръцете му излая силно. Докато куршумът се забиваше в косматите гърди на маймуночовека, затворната рама на пистолета се върна назад. Празната гилза изхвърча автоматично и в цевта влезе нов патрон.
Макар че от простреляното място бликаше кръв, маймуночовекът извърши движението си докрай и запокити тежката ламаринена туба към Мат.
Тя с трясък се стовари на земята, точно на мястото, където преди секунда стоеше пилотът. В последния миг успя да отскочи настрана. Същевременно стреля срещу втория неандерталец, който искаше да се нахвърли върху него откъм капака на двигателя. Улучи го в глезена.
Това попадение имаше незабавен ефект. Маймуночовекът с вой стисна крака си и се килна настрани. Мат не го проследи как се стоварва на земята, а отново се завъртя към метача на туби. Но съпротивителните сили и на този се бяха изчерпали. С хъркане се строполи на задната седалка.
Зад Мат екнаха пронизителните предсмъртни крясъци на други маймуночовеци, които паднаха жертва на меча на Аруула.
Въпреки слепия агресивен бяс останалите неандерталци отстъпиха. Изглежда, разбраха, че хората от странното превозно средство ги превъзхождат. Само една полумаймуна с огненочервена козина вдигна някакъв гранитен отломък от земята, но когато Мат насочи пистолета си към него, той пусна отново камъка и побягна.
Пилотът тъкмо искаше с облекчение да си поеме дъх, когато някакво агресивно грухтене го накара да се обърне уплашено. На десет метра от него стоеше главатарят на дивата орда и предизвикателно удряше железния прът в земята.
Мат направи опит да се мине без по-нататъшно проливане на кръв. Наведе цевта на автоматика и стреля. Земята само на сантиметри от босите крака на маймуночовека отхвръкна. Но това не беше надарено с разум същество, което да се уплаши от предупредителни изстрели. Без да е впечатлен, втурна се и застрашително вдигна железния прът над главата си.
На Матю не му оставаше нищо друго, освен да го спре с изстрел! Прицели се в лявата му плешка, но люлеещата походка на противника му правеше точното прицелване невъзможно.
Когато Мат стреля, на гърдите на разгневения до кръвожадна лудост получовек цъфна червено цвете.
Въпреки попадението, изглежда, маймуночовекът не усещаше нито болки, нито умора, защото продължи да тича, без да намалява скоростта. Междувременно се беше приближил на пет метра.
Мат даде бързо още един изстрел. Макар пак да улучи, вдигнатият прът застрашително се приближаваше. Само още два метра… един…
В последния момент Мат вдигна „Берета“-та и се прицели между хлътналите очи на маймуночовека.
Едва след като куршумът проби деформирания череп, съществото се строполи на колене. С един последен рефлекс се опита да запрати железния боздуган към Мат, но металът с дрънчене се стовари върху джипа.
Мат веднага се извърна към останалите маймуночовеци, които бяха проследили бесния напад на предводителя си. Но очевидно никой от тях не желаеше да отмъщава за смъртта му. Като видяха, че и най-силният от групата не можа да излезе срещу ужасното оръжие на чужденеца, обърнаха се с грухтене и офейкаха.
— Още веднъж се справихме — обърна се той с облекчение към спътницата си. Но Аруула отдавна беше изтичала, за да види лежащото неподвижно на земята момче.
На пръв поглед изглеждаше, че русокосият е мъртъв. Но когато Аруула се приближи, той внезапно скочи и се опита да избяга. Едва когато забеляза, че не беше някой от маймуночовеците, отново се успокои. С облекчение се отпусна отново в тревата и погледна варварката със смесица от страх и надежда.
— Тума за фееза. Надявам се, че си добре, малкият — поздрави го на езика на странстващите народи.
Веждите на Русия перчем се смръщиха недоволно.