Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Грей поклати глава.
— Май ще ни се наложи да поплуваме.
Реакцията на Лена бе по-силна. Дишането ѝ се ускори, сърцето ѝ се разтуптя от страх. Спомни си други наводнени тунели и място, от което едва се беше спасила.
Роланд долови страха ѝ и се опита да ѝ повдигне духа.
— Е, поне този път не стрелят по нас.
00:04
Дрехите на Шу Вей плющяха на вятъра, докато пропадаше през мъглата. Огледа мястото за приземяване през очилата за нощно виждане. Беше ги включила и ги бе настроила да засичат топлинни следи.
Под нея най-големият обект светеше в кървавочервено и бележеше мястото на хеликоптера. Двигателите му още бяха топли и оставяха ясен отпечатък на студения фон на облачната гора.
Подобни червени светлини бележеха другите членове на екипа ѝ, които се спускаха с парашутите си към поляната.
Появи се по-ярка светлина — заместникът ѝ старши сержант Кван. Беше скочил пръв и сега даваше знак, че всичко е чисто.
Тя дръпна връвта на парашута и чу плющенето на разгъващата се над нея тъкан. Тялото ѝ рязко беше дръпнато на ремъците, когато въжетата се опънаха. Пропадането от едномоторния самолет високо горе рязко спря. Шу задърпа вещо въжетата, следвайки останалите в тясна спирала към малката поляна.
След секунди се приземи с тихо тупване. Освободи се от парашута, свали ремъците и очилата и се огледа.
Старши сержант Кван беше клекнал над проснато по очи тяло до хеликоптера. На метър от протегнатата ръка на трупа имаше пушка.
— Нямах друг избор — каза Кван. — Наложи се да премахна пилота.
Тя се намръщи. Жалко. Възнамеряваше да го разпита, преди да го отстрани. Но в крайна сметка нямаше значение.
— Целите тръгнали ли са вече? — попита тя.
Кван кимна и се изправи, но не и преди да прибере в джоба си кичур коса — трофей, който беше отрязал от главата на пилота. Черния гарван винаги вземаше своето от всеки убит.
Тя не го скастри, а остана съсредоточена върху задачата.
— Колко пред нас са?
— Мога само да преценя. На не повече от четирийсет минути.
„Значи са близо… но не достатъчно близо“.
Въпреки това беше доволна от напредъка. Екипът можеше да пристигне с хеликоптер и да навакса с времето, но шумът щеше да се чува надалеч и да предупреди целите. Струваше си да пожертва няколко минути, за да не изгуби прикритието.
— Вече обезвредихме машината — каза Кван. — Врагът няма да си тръгне по начина, по който е дошъл.
„Изобщо няма да си тръгне“.
Шу Вей погледна към тънещата в мрак гора. Оттук нататък щяха да се движат на тъмно с очилата за нощно виждане.
— Прати Джу и Фен напред — нареди тя.
Двамата бяха най-добрите следотърсачи в екипа.
Кван кимна и тръгна да предаде заповедта.
Шу Вей стоеше тихо, заслушана в шепота на вятъра, в песента на насекомите и трелите на птичите песни. Представи си хищниците, скрити в тъмната гора. Беше сигурна в едно…
Истинската заплаха за целите им току-що беше пристигнала.
След като всички бяха готови, Кван я погледна в очакване на заповед.
„Добре“.
Тя пристъпи в прегръдките на мрака.
„Да приключваме“.
21.
1 май, 12:04
Пекин, Китай
„Трябва да направя нещо…“
Мария стоеше с гръб към дъгата от прозорци, гледащи към хабитата на хибридите. Продължаваше да държи яката на д-р Хан с опрян във врата му скалпел. С крайчеца на окото си беше видяла как вратата на клетката на Ковалски започва да се вдига…
Гигантският сребрист все така клечеше на метър от клетката и търпеливо чакаше храната му да бъде пусната на свобода.
Мария затърси начин да помогне на Ковалски. Погледът ѝ се спря върху заключения шкаф с двуцевната пушка. Извика на хирургическия екип, като натисна по-здраво скалпела в гърлото на д-р Хан.
— Отключете шкафа!
Младата сестра, която се бе оказала най-отзивчива от групата, забърза натам. Въведе код на електронното табло и отвори вратата.
Мария блъсна д-р Хан настрани и докато той падаше, захвърли скалпела и грабна двуцевката от стойката ѝ. Беше тренирала с подобно оръжие, когато бе отишла в центъра за примати. Бързо провери дали оръжието е заредено и с облекчение видя двете стрелички в цевите.
За всеки случай грабна и прибра в джоба си още две стрелички от долния рафт на шкафа, затвори пушката и я насочи към хирургическия екип.
— Назад!
Тих стон насочи вниманието ѝ към операционната маса. Баако се размърда и надигна превързаната си глава от стоманените клампи, които доскоро я държаха неподвижна. Клепачите му запърхаха — действието на краткотрайната упойка минаваше. Замаян, той се претърколи от масата, но успя да падне на четири крака и се обърна към нея.