Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
След като слязоха, Лена се загърна в якето си.
— Толкова е студено…
— Определено не е екваториалната джунгла, която очаквах — съгласи се Роланд.
— Заради надморската височина е — обясни Грей и махна с ръка към забуления в мъгли балдахин. — Толкова нагоре в планините джунглата се превръща в облачна гора.
Въздухът също бе доста рядък и затрудняваше дишането им.
Сейчан се отдели от групата и погледна към мрака отвъд светлините на хеликоптера.
— Сякаш сме попаднали в друг свят.
Грей откачи фенерчето си от колана си и го насочи към гората. Лъчът освети пищна зелена стена. Облачните гори бяха прословути с високата си влажност и тази не правеше изключение. Стволовете, клоните и лианите бяха покрити с мъх. Орхидеи цъфтяха навсякъде в безброй цветове. Папрати растяха не само от земята, но и от клоните над главите им. Дори листата бяха сякаш покрити с водорасли.
И през всичко това във въздуха висеше мъгла. Въздухът бе разреден, поради което дробовете му се напрягаха, а сърцето му биеше по-бързо. Въпреки това лекият ветрец донасяше до него плътната миризма на глинеста почва, примесена със силното като парфюм ухание на нощни цветя.
Това беше друг свят.
Влизането в него беше като да се натрапиш.
Щом двигателят на хеликоптера замлъкна, като само пукаше, докато се охлаждаше, гората оживя и се изпълни с бръмчене на насекоми, шумолене на клони в балдахина, предизвикано от бягството на подплашени животни, и от време на време по някой пронизителен крясък на птица. Звуците им напомниха, че тук животът не е само зелен. Горите бяха дом на едри хищници като ягуари и анаконди, но също и на тапири, ленивци, диви прасета и какви ли не маймуни.
Ято папагали полетя от края на гората и се понесе в спирала над полянката — птиците надаваха възмутени крясъци, — след което изчезна.
Лена ги изпрати с поглед и се обърна към Грей.
— Прекрасно е.
— И опасно — предупреди я Сейчан в опит да потуши ентусиазма ѝ и да я накара да се съсредоточи. — Подобна красота е начин за природата да те подмами в капан.
Лена я погледна ужасена.
Грей скри усмивката си и се включи в играта на Сейчан.
— Давай малко по-леко. Не забравяй, че се нуждаем от помощта им.
Тя пъхна ръка в неговата и се облегна на него.
— Освен това ни трябват живи. — Приближи устни до ухото му и топлият ѝ дъх погали врата му. — Освен това аз давах по-леко. Дори не споменах за змията в клоните над главата ѝ.
Грей погледна нагоре и след известно търсене зърна изумруденото тяло, увито около един клон.
— Отровна ли е?
— Ако се съди по триъгълната глава, е някаква усойница. — Сейчан се приближи до него, докато той се опитваше да се дръпне и да предупреди Лена. — Спокойно. В момента е твърде студено, за да представлява заплаха.
Грей не беше съвсем убеден. Обзеха го съмнения.
— Май е по-добре да изчакаме до сутринта, преди да тръгнем през джунглата с някакви ловци на глави.
Сейчан се дръпна и го изгледа.
— Не. Трябваха ни десет часа да стигнем дотук и не бива да пилеем още време. А и ако открием онези пещери, няма да има значение дали е ден, или нощ, след като слезем под земята.
„Така е, но първо трябва да ги намерим“.
— Имаме си компания — каза Роланд и пристъпи към тях заедно с Лена.
Отдясно две фигури стояха мълчаливо в края на гората. Грей не можеше да каже откога са там. Сякаш внезапно се бяха материализирали от сенките.
Даде знак на другите да са нащрек и тръгна към двамата.
По-високият изглеждаше старейшина. Лицето му бе покрито с племенни белези и геометрични татуировки по бузите, брадичката и челото. Сивата му коса бе сплетена зад хърбавите му рамене. Гърдите му бяха голи, ако не се броеше богатата огърлица от пера, шушулки и нещо, приличащо на кости.
До него стоеше момче на дванайсет-тринайсет години. Черната му коса беше разрошена. Макар и босоного като мъжа, то беше с торбести шорти и зелена тениска с леприкон. Отправи към Грей широка ентусиазирана усмивка — рязък контраст със сериозната физиономия на възрастния.
— Здравейте — каза Грей и се представи. — Говорите ли английски?
Момчето кимна.
— Аз съм Джембе. — Махна към възрастния. — Това е Чакикуи. Ще говоря вместо него и ще му превеждам.
— Благодаря. — Слава богу, имаха си преводач. — Познаваш ли отец Пелам от „Мария Аусилиадора“?
Усмивката на момчето стана още по-широка.