Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Много го харесвам. Той ме научи на английски и испански в училището на мисията.
„Добре. Личната връзка може да ни е от помощ“.
— Отец Пелам ни каза, че можете да ни отведете до едни пещери в района.
Джембе закима енергично.
— Пещери, да. Много пещери под планините.
Старият го прекъсна и заговори кисело, без да откъсва поглед от Грей.
Джембе го изслуша и преведе:
— Чичо Чакикуи казва, че знае пещерите, които търсите.
Грей въздъхна с облекчение.
— Но няма да ви заведе — добави покрусено момчето. — Ако опитате да отидете там, племето ни ще ви убие.
След като посланието беше предадено, Чакикуи се обърна и тръгна към гората, като повлече след себе си Джембе, който погледна извинително назад към Грей.
Той загледа как двамата изчезват в мрака.
„Дотук с личната връзка“.
23:22
— Чакайте! — извика Роланд и забърза напред — Моля ви!
Стигна до Грей, който го спря да не се втурне в гората след двамата.
— Внимавай — предупреди го Грей. — Може да не са дошли сами. Ако ги подплашиш, може да получиш стрела в гърдите.
Роланд отказа да го послуша и застана пред него.
— Аз съм отец Новак — извика той към мрака. — Изминах дълъг път. Моля ви!
Без да знае какво друго да направи, Роланд разкопча якето си и показа бялата си римска якичка. Щом отец Пелам се ползваше с уважение, може би част от това уважение щеше да се отнесе и към друг с якичка като неговата.
Зачака с разтворено яке, като много добре си даваше сметка за предупреждението на Грей.
Накрая, без да закачат дори едно листо, сенките се сгъстиха — старейшината и момчето се връщаха.
Старейшината пристъпи напред, приковал поглед в якичката на Роланд. Заговори рязко, но и малко сдържано.
Джембе преведе:
— Чакикуи казва, че ще изслуша. Защото свещениците са показали добрина към племето ни.
Роланд не пропусна да забележи, че момчето използва формата „свещеници“ — множествено число. Старейшината със сигурност беше достатъчно възрастен да е живял по времето, когато предшественикът на отец Пелам е ръководил мисията в Куенка. Реши да изиграе тази карта.
— Познаваш отец Карлос Креспи — каза той и забеляза как възрастният присви очи, щом чу името на мисионера. — Дойдохме да почетем паметта на добрия отец и да продължим мисията му в тези гори.
Джембе преведе скептичния отговор на Чакикуи:
— Мнозина идват за златото.
— Не и ние — настоя Роланд. — Ние идваме за знания. Идваме да намерим един град на древни учители, място на познанието.
Извади стария дневник на отец Кирхер от вътрешния си джоб и показа кожената корица на Чакикуи и момчето. Старейшината се взря в позлатения лабиринт и очите му отново се присвиха, сякаш бе разпознал изображението.
„Интересно…“
— Чували сме истории за пещери, в които има много книги като тази — каза Роланд, припомнил си разказа на Петронио Харамило за изгубената библиотека под земята. — Можете ли да ни заведете там?
Възрастният заговори и поклати разочаровано глава. Джембе изглеждаше също толкова разочарован, докато превеждаше.
— Чакикуи казва, че отвел друг при онези пещери. Много отдавна. Казва, че било грешка.
Роланд погледна Грей. „Възможно ли е да е същият индианец, който е отвел Харамило до пещерите през четирийсетте?“
— Забранено е да се ходи там — продължи да превежда Джембе. — Дори заради паметта на отец Креспи. — Момчето се прекръсти, докато изговаряше името. — Да почива в мир.
Роланд въздъхна и избърса чело; мъчеше се да измисли как да убеди стареца да им помогне. Беше забелязал, че през цялото време погледът на Чакикуи все се спира върху книгата в ръката му.
С надеждата, че това може да е ключът към спечелването му, той протегна дневника към него.
— Друг почитаем отец е написал тази книга. Преди стотици години. Подобно на отец Креспи, той е търсил изгубения град на древните учители. — Роланд прелисти страниците и намери картата на Южна Америка с отбелязания на нея лабиринт. — Той ни казва да намерим това място.
Чакикуи пристъпи към него и протегна ръка. Роланд му даде дневника. Възрастният прегледа останалите страници. Спря на онази, на която отец Кирхер беше копирал звездовидните петроглифи над гробовете на Адам и Ева.
И прошепна нещо на Джембе.
Момчето се обърна с надежда към Роланд.
— Чакикуи пита кой е този друг отец? Казва, че има едно име, друг отец отпреди много време, което ще отвори пътя към пещерите.