Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Гао…
Дзяйин посочи номера, изписан в долната част на екрана — настояване да се обадят на обезопасен радиоканал. Можеше да познае кой ще отговори.
— Можете ли да проследите откъде идва сигналът? — попита тя.
Чан издиша рязко.
— Да. Ще ми отнеме около минута.
„Но дали американците ще останат на линия толкова дълго?“
Чан стисна техника за рамото, като едновременно го насърчаваше и заплашваше да се сдобие бързо с информацията. Човекът затрака бързо на клавиатурата, превключвайки през различни прозорци.
Дзяйин гледаше кръвнишки монитора.
— Както подозирах от самото начало, брат ви е виновник за изтичането на информация. Неволно или не, той е довел врага на прага ни.
Чан вътрешно кипеше, очевидно осъзнал същото.
Дзяйин се обърна и заби пръст в гърдите на подполковника.
— Така че оправете грешката на брат си. С цената на всичко примамете натрапниците на открито и ги елиминирайте. — Погледна към картината от Ковчега. — Отивам да защитя активите ни преди всичко да е отишло по дяволите.
Излезе гневно от офиса на охраната, твърдо решена да си възвърне контрола, но умът ѝ вече прехвърляше различните варианти, ако нещата станат неуправляеми.
При построяването на комплекса се беше погрижила в инфраструктурата тайно да бъдат добавени и предпазни мерки. Нямаше да позволи да я поставят на колене. Нямаше да допусне позора да ѝ отнемат комплекса.
„Проваля ли се аз, всички се проваляме“.
12:12
Радиото в ръката на Монк избръмча.
„Май е време за шоу“.
Той се качи на електрическото превозно средство, което бяха конфискували — тъмнозелен камион с открита каросерия. Сержант Чин седна зад волана, а Конг и братята Шоу замъкнаха проснатия в безсъзнание китайски шофьор в една лаборатория наблизо.
Докато сядаше до Кимбърли на предната седалка, Монк вдигна радиостанцията.
— Обаждането е по обезопасения канал. Изглежда, че посланието ти е получено.
Той се наведе към нея и натисна копчето, така че тя да може да слуша и при нужда да превежда.
Гневен глас рязко каза нещо на мандарин.
— Настоява да знае кои сме — прошепна Кимбърли.
Монк вдигна радиото. Почти сигурен беше, че обаждащият се знае английски.
— Знаеш кои сме. И предполагам, че говоря с Zhõngxiào Сун. — Надяваше се, че е произнесъл правилно чина. — Братът на Гао Сун.
Отговор не последва. Мълчанието се проточи. Монк потупа Чин по рамото и камионът потегли веднага щом братята Шоу и Конг скочиха в каросерията.
Монк хвърли разтревожен поглед към Кимбърли.
„Ако това не проработи…“
Отговорът дойде; думите на мъжа бяха изпълнени с ярост:
— Говори подполковник Сун. Ако искате да живеете, ще се предадете незабавно… и ще освободите брат ми.
Монк долови уловката.
„Добре“.
От източниците си Кимбърли се бе сдобила с допълнителна информация за двамата братя. Чан беше по-големият, женен, с малка дъщеря. Гао беше ерген. Двамата бяха изгубили родителите си като тийнейджъри и малко след това бяха постъпили в армията, в една и съща част. Кимбърли предполагаше, че подобна трагедия вероятно ги е сближила силно.
„А сега да превърнем това в наше предимство“.
Монк вдигна радиото.
— Ако искате да видите брат си жив, ще изслушате какво имам да ви кажа.
Зачака отговор. Камионът се носеше по дълъг тунел покрай добре оборудвани лаборатории, претъпкани с апаратура и клетки. Дотук се бяха натъкнали само на неколцина души от персонала. Изглежда, алармата бе предизвикала някакво затваряне на комплекса.
— Какви са условията ви? — рязко попита Чан.
— Прости. Вие ни помагате. Ние помагаме на вас.
Последва нова дълга пауза, след което гласът на Чан прозвуча отново, този път по-меко.
— Как?
— Ако ни помогнете, ще оставим брат ви жив и здрав и с железни доказателства, уличаващи генерал-майор Лау като конспиратор във всичко това. Тя ще бъде изкупителната жертва. За всяка победа, която ни помогнете да постигнем в следващия един час, тя ще отбележи загуба.
Монк затаи дъх. Успехът на плана зависеше от враждата между Чан и началничката му, но дали професионалната амбиция щеше да надделее над лоялността?
— Откъде да знам, че можете да направите това, което твърдите? — попита Чан.
— Не проникнахме ли в комплекса ви? — попита Монк. — Това би трябвало да е достатъчно доказателство за уменията ни.
— Но защо да ви вярвам?
— Нямате особен избор. Ако не предадем на агентите си в Пекин сигнал, че всичко е чисто, тялото на брат ви ще бъде открито недалеч от американското посолство с ясни доказателства, че се е опитвал да избяга. — Монк подсили заплахата. — И у него ще бъдат открити доказателства, уличаващи съпругата ви като американска шпионка.