Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 165
Перейти на страницу:

Кръвта по лицето на Джером е засъхнала до напукана коричка. Казва, че има ужасно главоболие, но не му се вие свят. Не му се гади. Холи не е изненадана от главоболието. Има парацетамол в чантата, но не смее да му даде хапче. Несъмнено ще му зашият раната — и ще му направят рентгенова снимка — в спешното отделение, но засега трябва да си уеднаквят показанията. След това тя трябва да приключи с разчистването на собствената си каша.

— Вие двамата сте дошли тук, защото не съм си била вкъщи — казва им. — Помислили сте, че съм в офиса да наваксам с работата, защото съм прекарала няколко дни при майка си. Нали?

Те кимват, готови да следват инструкциите.

— Отишли сте при страничния вход в уличката.

— Защото знаем кода — уточнява Барбара.

— Да. И ви е нападнал крадец. Нали? Те пак кимват.

— Джером, теб те е ударил и се е опитал да сграбчи Барбара. Тя го е напръскала с лютивия спрей в чантата си. По цялото лице. Джером, ти си скочил и се сборичкал с него. Той е избягал. Тогава двамата сте влезли във фоайето и сте позвънили в полицията.

Джером пита:

— Защо сме дошли да те видим?

Холи се стъписва. Не е забравила да върне корекцията в софтуера на асансьора (направила го е, докато Барбара се мие и преоблича в тоалетната, лесна работа) и е прибрала револвера на Бил в дамската си чанта (за всеки случай), но дори не се е сетила да си зададе въпроса, който поставя сега Джером.

— За да отидем за подаръци — казва Барбара. — Искали сме да те замъкнем с нас по магазините. Нали, Джером?

— А, да, вярно — съгласява се той. — Искали сме да те изненадаме. Ти тук ли си била, Холи?

— Не — отвръща тя. — Не съм била тук. Всъщност още ме няма. Обикалям магазините в другия край на града. В момента съм там. Не сте ми се обадили веднага след нападението, защото… ами…

— Защото не сме искали да те тревожим — казва Барбара. — Нали, Джером?

— Точно така.

— Добре. Ще запомните ли цялата история? Те твърдят, че ще я запомнят.

— Значи е време Джером да позвъни в полицията.

— Ти какво ще правиш, Холс?

— Ще почистя. — Холи посочва към асансьора.

— Господи! — възкликва Джером. — Забравих, че долу има труп. Съвсем ми изхвърча от ума.

— Аз обаче не съм забравила. — Барбара потреперва. — Боже, Холи, как ще обясниш, че има мъртвец на дъното на асансьорната шахта?

Холи си спомня какво се е случило с Другия.

— Мисля, че няма да е необходимо.

— Ами ако още е жив?

— Падна от петия етаж, Барб. От шестия, ако броим мазето. А после асансьорът… — Холи изпъва длан и плясва с другата върху нея.

— О! — казва тихичко Барбара. — Ясно.

— Обади се в полицията, Джером. Мисля, че като цяло си добре, но не съм лекар.

Докато той звъни по телефона. Холи отива при асансьора и го вика на първия етаж. С връщането на корекцията работи нормално. Когато вратата се отваря, Холи вижда кожена шапка, от онези, които руснаците наричат „ушанка“. Спомня си за мъжа, минал покрай нея, докато отключваше централния вход.

Връща се при приятелите си с шапката в ръка.

— Разкажете ми отново какво се случи.

— Нападна ни крадец — казва Барбара и Холи решава, че е достатъчно. Те са умни, а остатъкът от историята е простичък. Ако всичко мине, както се надява, полицаите дори няма да се поинтересуват къде е била тя.

19

Холи ги оставя и слиза по стълбите до мазето, което вони на застоял цигарен дим и, както се опасява, плесен. Лампите са угасени и трябва да използва телефона си, за да намери ключовете. Сенки подскачат, докато шари с фенерчето, и е лесно да си представи, че съществото Ондовски я дебне в мрака, за да ѝ скочи и да я стисне за гърлото. Кожата ѝ лъщи от пот, но лицето ѝ е студено. Трябва съзнателно да спре тракането на зъбите си. „Аз също съм в шок“, минава ѝ през ум. Най-накрая намира двата реда ключове. Включва ги всичките и флуоресцентните лампи светват с бръмчене. Мазето е мръсен лабиринт от натрупани кофи и кутии. Отново си мисли, че отговорникът за поддръжката на сградата — чиято заплата плащат те — е пълен мърльо.

Ориентира се и отива при асансьора. Вратите (тези тук долу са мръсни и боята се лющи) са плътно затворени. Холи оставя чантата си на пода и изважда револвера на Бил. После взима ключа за асансьора от кукичката на стената и го пъха в ключалката на лявото крило. Ключът не е използван много отдавна и е голям и неудобен. Налага се да пъхне револвера в колана на панталона си и да го завърти с две ръце. После отново изважда револвера и бута едното крило. И двете крила на вратата се отварят с плъзгане.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)