Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 165
Перейти на страницу:

Съществото пада с крясък.

Холи, която се смята за пацифист, изпитва дивашко удовлетворение от звука.

Преди да чуе тупването на тялото му на дъното, вратите на асансьора се затварят. На този етаж и на всички други етажи. Алармата спира и кабината тръгва надолу към мазето — другата ѝ крайна точка. Тримата гледат краткия проблясък на светлина между вратите, когато минава покрай петия етаж.

— Ти ли го направи? — пита Джером.

— И още как — отвръща Холи.

17

Коленете на Барбара се подкосяват и тя се смъква на пода. Флаконът със спрей пада от отпусната ѝ ръка, търкулва се и спира пред вратите на асансьора.

Джером коленичи до сестра си. Холи го избутва нежно и хваща Барбара за ръка. Вдига ръкава на палтото ѝ, но още преди да е измерила пулса, Барбара се надига и опитва да седне.

— Какво… кой беше той? Холи поклаща глава.

— Никой. — Това може всъщност да е истината.

— Мъртъв ли е? Холи, мъртъв ли е?

— Мъртъв е.

— В асансьорната шахта ли падна?

— Да.

— Добре. Добре. — Барбара започва да се изправя.

— Полежи малко, Барб. Само си пребледняла. За Джером обаче се тревожа.

— Добре съм — казва Джером. — Имам твърда кратуна. Това беше онзи от телевизията, нали? Козловски или както там се казва.

— Да. — И не. — Изглеждаш така, сякаш ти е изтекъл поне литър кръв, господин Твърдоглави. Погледни ме.

Той я поглежда. Зениците му са нормални, което е чудесно.

— Помниш ли заглавието на книгата си?

Той ѝ хвърля нетърпелив поглед през маската си от съсирена кръв.

— „Черният бухал: Възходът и падението на един американски гангстер“. — Изненадващо се разсмива. — Холи, ако ми е размътил мозъка, нямаше да си спомня кода за страничния вход. Кой беше той?

— Мъжът, който взриви училището в Пенсилвания. Не че ще кажем това на някого. Ще повдигне твърде много въпроси. Наведи глава, Джером.

— Боли ме, когато я движа. Имам чувството, че вратът ми е изкълчен.

— Все пак се наведи — казва Барбара.

— Сестра ми, не искам да те засегна, но понамирисваш. Холи казва:

— Аз ще се погрижа за него, Барбара. В шкафчето ми има панталон и няколко тениски. Мисля, че ще ти станат. Вземи дрехи да се преоблечеш. Измий се в тоалетната.

Вижда се, че Барбара иска да направи точно това, но още не тръгва.

— Сигурен ли си, че си добре, Джер?

— Да — отвръща той. — Хайде, върви.

Барбара тръгва по коридора към „Търси се“. Холи опипва врата на Джером, установява, че няма отоци, и му казва да наведе глава. Вижда няколко драскотини на темето и много по-дълбока рана по-надолу, но тилната кост явно е поела (и удържала на) удара. Джером е извадил късмет.

— И аз трябва да се измия — казва той и поглежда към мъжката тоалетна.

— Не, не бива. Май не трябваше и на Барбара да позволявам, но не искам да ѝ се налага да говори с полицаите в… сегашното ѝ състояние.

— Усещам, че имаш план — казва Джером и се обгръща с ръце. — Боже, ужасно ми е студено.

— От шока е. Добре е да пийнеш нещо топло. Бих ти направила чай, но нямаме време. — Внезапно ѝ хрумва страшна мисъл: ако Джером беше хванал асансьора, целият ѝ план — колкото и нескопосан да беше — можеше да се провали напълно. — Защо се качи по стълбите?

— За да не ме чуе той, че се качвам. Дори с най-силното главоболие на света знаех къде е отишъл. Ти беше сама в цялата сграда. — Той замълчава за момент. — Не Козловски. Ондовски.

Барбара се връща с вързоп чисти дрехи в ръце. Отново плаче.

— Холи… видях го как се променя. Главата му стана на желе. И после…

— Какви, за бога, ги говори тя? — пита Джером.

— Няма значение. После ще ти обясня. — Холи я прегръща.

— Измий се и се преоблечи. Барбара? Каквото и същество да е бил, то вече е мъртво. Нали?

— Да — прошепва тя и влиза в тоалетната. Холи се обръща към Джером.

— По телефона ли ме следеше, Джером Робинсън? Или ме е следила Барбара? И двамата ли ме следяхте?

Окървавеният млад мъж пред нея се усмихва.

— Ако обещая повече никога, никога да не те наричам „Холибери“, може ли да запазя мълчание?

18

Във фоайето, петнайсет минути по-късно.

Панталонът на Холи е тесен на Барбара и крачолите са ѝ къси, но тя успява да го закопчае. Пепелявият цвят започва да изчезва от бузите и челото ѝ. „Ще го преживее — мисли си Холи. — Ще сънува кошмари, но ще го преживее“.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)