Ако има кръв [bg]

— Грозно дребно създание, на не повече от трийсет и пет, а вече побелява. Не си правиш труда да си боядисаш косата и ако това не е пълна капитулация, не знам какво е. Изпращаш ли на вибратора си картичка за Свети Валентин?

Холи не отговаря.

— Предполагам, че компенсираш за външния си вид и ниското самочувствие с усещане за… — Той спира и поглежда надолу към Барбара. — Господи, много си тежка! И вониш ужасно!

Пуска ръката ѝ и Барбара пада пред вратата на дамската тоалетна с разперени ръце, вирнато дупе и чело върху плочките. Прилича на мюсюлманка, готова за молитва. Хлипането ѝ е тихичко, но Холи го чува. О, да, чува го много добре.

Лицето на Джордж се променя. Не става Чет Ондовски, но изражението му е хищническа гримаса, която разкрива на Холи истинското създание в него. Ондовски има свинско лице, Джордж има лисиче лице, а това е лицето на чакал. Или на хиена. На сивата птица на Джером. Той изритва Барбара в дупето. Тя изпищява от болка и изненада.

— Влизай вътре! — крясва ѝ. — Влизай да се измиеш и остави големите хора да си довършат разговора!

Холи иска да пробяга последните петнайсет метра и да му изкрещи да не я рита, но той точно това цели. А ако наистина възнамерява да тикне заложничка в дамската тоалетна, може да ѝ даде шанса, от който се нуждае. Най-малкото така тя ще има повече поле за действие. Затова не помръдва от мястото си.

— Влизай… вътре! — Той отново ритва Барбара. — С теб ще се заема след като се разправя с тази кучка, дето си вре носа където не ѝ е работата. Моли се да не направи опит да ме метне.

Разплакана, Барбара бута вратата на дамската тоалетна с глава и пропълзява вътре. Но не и преди Джордж да я срита още веднъж в задника. После той поглежда Холи. Насмешката се е стопила. Усмивката се е върнала. Сигурно трябва да мине за чаровна усмивка и на лицето на Ондовски навярно би изглеждала така. Но не и на лицето на Джордж.

— Е, Холи. Малката приятелка е в нужника и сега сме само двамата. Мога да отида да ѝ разпоря корема с това… — Той вдига ножа. — Или ти можеш да ми дадеш за каквото съм дошъл и няма да я закачам. Ще оставя и двете ви на мира.

„Знам, че лъжеш — мисли си Холи. — Щом вземеш онова, за което си дошъл, никой няма да си тръгне жив оттук, включително Джером. Ако вече не е мъртъв“.

Тя се опитва да си придаде обнадежден, но разколебан вид.

— Не знам дали мога да ти вярвам.

— Можеш. Щом взема флашката, ще изчезна. От живота ти и от питсбъргската телевизия. Време е да сменя обстановката. Знаех го още преди този тип… — той прокарва свободната ръка бавно по лицето си, сякаш сваля воал — да заложи бомбата. Струва ми се, че именно затова я заложи. Тъй че, Холи, можеш да ми се довериш.

— Май е по-добре да изтичам обратно в офиса и да заключа вратата — казва тя и се надява изражението ѝ да показва, че действително го обмисля. — Да се обадя в полицията.