Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Слънцето залезе, морето беше спокойно, небето — обсипано със звезди. Аби стоеше на края на кея в Раунд понд и гледаше към тъмното пристанище. Белите рибарски лодки, които бяха закотвени там, се поклащаха леко в унисон, сякаш ръководени от невидима ръка. Лекият бриз галеше водата и разклащаше такелажа на голямата яхта, закотвена край пилона, и ритмичното му поскръцване се разнасяше по водата като тиктакане на часовник.
До нея стоеше Уайман Форд.
— Ето тук бях поставила телескопа си — каза Аби, — когато онова нещо профуча над главата ми.
Форд кимна, застанал със скръстени ръце, вперил поглед в морето.
— Започна като ярка светлина над църквата, в пълна тишина, след това прелетя над главата ми, последвано от силен гръм, преди да се изгуби зад остров Лаудс, ей там.
— Значи така започна всичко — каза Форд. — Невероятно колко неща се случиха от тогава. — Той отпусна ръцете си и се обърна. — Дойдох да те видя, защото искаме да ти предложим работа. Имаме нужда от теб, от твоята проницателност. От твоята интелигентност. За онова, което предстои.
Аби усети как се изчервява.
— Благодарение на теб — продължи Форд, — ние разполагаме с време да се подготвим. Настъпи моментът да станеш още по-полезна, като се образоваш. Ще се върнеш в университета, ще завършиш и ще те вземем на работа.
— Изхвърлиха ме от Принстън. Кой ще ми даде стипендия сега? Разорена съм.
Форд бръкна в джоба си и измъкна бял плик.
— Принстън. Пълна стипендия.
— Как…
— Използвах някои връзки. — Той продължаваше да държи плика в протегнатата си ръка.
Тя се поколеба.
— Вземи го. Нужни са ни всички умни хора. Чака ни много работа.
Тя го взе.
— Благодаря.
Той се усмихна и й подаде още нещо: връзка ключове. Леко ги разклати и те задрънчаха.
— Какво е това?
— Ключовете за „Марея III“.
Тя ги взе, останала без думи.
— Стори ми се напълно естествено — каза той, — след всичко, което се случи. С комплименти от президента. Този път е нова, 38-футова „Стенли“, закотвена в пристанището Бутбей. Ще трябва да отидеш дотам и да си я докараш. Да изненадаш баща си.
— Благодаря… — Аби усети буца в гърлото си.
— Вече потопи две от лодките му — смяташ ли, че тази ще оцелее?
Тя кимна.
Той замълча и се загледа в морето. После отново заговори:
— Светът се промени. Разбира се, не се разминахме с бунтовете, самоубийствените нападения, ненормалните религиозни секти. Мюсюлманският свят е в пламъци. Но като че ли останалата част от света е променила рязко курса си. Китай и Индия ни сътрудничат, предоставиха ни най-добрите и най-умните си хора, както и руснаците, и европейците. Японците, израелците и корейците са невероятни. Като че ли започва период на откритост и сътрудничество, поне в по-голямата част от света. Ти можеш да бъдеш част от него… ти ще бъдеш част от него.
Аби кимна.
— А сега ще ти разкрия част от секретна информация. Изключително секретна. Искаш ли да я чуеш?
Аби го погледна. Погледът му продължаваше да се рее над морето… или по-скоро към звездите.
— Къде е уловката?
— Уловката е, че тайни се пазят трудно, а тази трябва да бъде запазена. Когато я чуеш, ще разбереш защо.
— Знаеш, че мога да пазя тайни.
— Миналата седмица един от сателитите ни, разположени около Деймос, случайно прихванал мощна радиовълна от артефакта. Очевидно е била някакъв вид комуникация.
— Разшифровахте ли я?
— Не. Никога няма да успеем — изглежда неразгадаема. Но важното не е съобщението, а накъде е било изпратено.
— Къде?
— Към останки от звезда в съзвездието Корона Аустралис — Южната корона — известна като RX-J 1867.1–0989. Тя отдавна е позната на астрономите. Много загадъчна звезда. Много силен източник на гама-излъчване, заобиколен от непрекъснато нарастващ облак прах — останки от гигантска свръхнова — звезда, която е избухнала преди около дванайсет милиона години.
— Какво й е загадъчното?
— За астрономите RX-J е била категоричен пример за „кваркова звезда“ или „странна звезда“.
— Странна звезда?
— Точно така. Кълбо от странна материя, с ядро — остатък от свръхнова. Тя е изпарила всички планети, които са орбитирали около първоначалното слънце RX-J. Освен това е стерилизирала целия звезден район чрез интензивния си поток от гама-лъчи. Може да е станало по естествен път. Но пък може и да не е.
Аби се замисли над вероятностите.
— Искаш да кажеш, че на мястото, за което е бил предназначен сигналът, може да няма живот?
— Точно така. Поне на десет светлинни години от него. Артефактът е изпратил съобщението до един от най-смъртоносните и облъчени райони на галактиката.