Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Стрелката на часовника продължаваше безметежния си път.
Може би Джаки беше права. Трябваше да оставят правителството да се погрижи за проблема. Форд беше във Вашингтон и сигурно вече оправяше всичко. На всичкото отгоре съобщението беше абсолютно идиотско, планът също беше прост, никога нямаше да проработи. Къде й беше акълът?
— Минаха двайсет минути — каза Фулър, поглеждайки към часовника си. — И Извънземното не се обади у дома.
Точно в този миг старият прашен принтер започна да трака.
98.
Форд обясни всичко, от началото до края — с изключение на това къде беше изпратил твърдия диск.
— Всички вие тук гледате на случилото се като на заплаха за националната сигурност — каза той. — А то не е. Това е планетарен проблем. Трябва ни ново мислене. Затова и пратих твърдия диск — истинския — на пресата, а ДВД-тата — на някои новинарски канали и организации. Не можете да го спрете. Но можете да се подготвите. Нагласил съм го така, че да разполагате с три дни, преди новината да се разпространи. Имате 72 часа да се подготвите за това, да се свържете с правителствените ръководители, да договорите съгласувана реакция. Да, светът ще изпадне в паника. Тя ще ви е необходима. Всички големи неща се раждат по време на криза. Ето ви вашата криза: използвайте я.
Съветникът по националната сигурност Манфред, с изпито лице и ледени очи, оголи зъби и процеди:
— Само да изясня нещо: разпространил си секретни материали из пресата?
— Да. И не само там.
Манфред махна рязко към двамата дежурни офицери, застанали до вратата.
— Арестувайте този човек. Искам да разберете на кого е предал информацията и разпространението й да бъде спряно.
Форд погледна към президента, но той не възнамеряваше да го спре. Докато дежурните офицери се приближаваха към него, Локууд внезапно се обади:
— Според мен трябва да обсъдим това. Не пренебрегвайте думите му. Намираме се в непозната територия.
Манфред се обърна и отсече:
— Доктор Локууд, най-вече от вас очаквам да разбирате смисъла на думата „секретен“.
Дежурните офицери хванаха Форд от двете страни.
— Елате с нас, сър.
— Карате пак по стария начин — каза тихо Форд. — Чуйте, хора: Земята е нападната. Това оръжие може да ни унищожи за един миг. След три дни Деймос ще се завърти в позиция да стреля срещу нас — и този път може да е последният. Всички умират. Унищожение. Край…
— Спестете ни лекциите му и го изкарайте оттук! — извика съветникът по националната сигурност.
Форд погледна към президента и с изненада забеляза изписаната на лицето му колебливост. Уплашеният Локууд мълчеше. Никой нямаше да го защити. Никой. Но стореното сторено. След три дни светът щеше да научи.
Двамата офицери го поведоха към вратата. Манфред тръгна след тях. Докато излизаха, мобилният телефон на Форд започна да звъни.
Той се обади.
— Приберете това нещо — нареди Манфред от вратата.
— Ще ми дадете ли телефона си, сър?
— Уайман? Обажда се Аби. Намираме се в предавателната станция на остров Кроу. Изпратих съобщение до Деймос — и получих отговор.
— Сър, телефона, веднага!
— Почакайте! — извика Форд, но дежурният офицер го грабна, затвори го, двамата с другия мъж го хванаха под мишниците и го повлякоха към вратата.
— Почакайте! — каза Форд на висок глас, обръщайки се към Манфред — Получили са съобщение от машината на Деймос!
Манфред затръшна вратата и дежурните офицери, придружени от няколко тайни агенти, повлякоха Форд към асансьора.
— Правите голяма грешка — каза Форд, но по лицата им прочете, че няма смисъл да казва каквото и да било.
Вратата на асансьора се отвори и той беше натикан вътре. Когато стигнаха на първия етаж, докато го отвеждаха към очакващата ги полицейска кола отвън, един от тайните агенти се спря и докосна слушалката в ухото си.