Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Какво общо има това със случващото се?
— Господин президент, беше подхвърлена идеята, че Фобос и Деймос са изкуствено разположени в орбита.
— Добре, продължавай.
Локууд прочисти гърлото си.
— Обектът, който виждате на тази снимка — който ние наричаме машината на Деймос — очевидно има изкуствен произход. Според нас, той е построен от непознати извънземни разумни същества, далеч по-напреднали от нас. Смятаме, че той е източникът на гама-излъчването, засечено от ММО. Освен това вярваме, че той е изстрелял късчето странна материя към земята на 14 април и по-голямото парче към Луната тази нощ, което, както знаете, унищожи базата „Спокойствие“. В такъв случай ние приемаме, че това е оръжие.
— Груб анализ на ерозията на повърхността, причинена от микрометеороиди и натрупването на реголит върху и около него свидетелства за възраст между сто и двеста милиона години. Всички наши сателити в орбита около Марс, които могат да се пренасочат към Деймос, вече са пренасочени.
— Деймос прилича на безформен картоф — той не се върти като нормална планета. Той по-скоро се премята. Очевидно машината на Деймос не може да стреля, ако кратерът Волтер не е обърнат към Земята. И тъй като той е доста дълбок, отворът трябва да е насочен право към нас. Това не се случва твърде често.
— И?
— През април се е намирал на правилната позиция, в нощта, когато късчето ни удари. Следващия път, когато се е намирал на позиция, е било тази нощ. Видяхте какво се случи с Луната.
— И кога е следващото насочване?
— След три дни.
— Кога сателитите ще заемат позиция около Деймос? — попита президентът.
— През следващите няколко седмици — отвърна Локууд.
— Защо чак тогава?
— Много от тях имат нужда от гравитационна и орбитална подкрепа. Нямат гориво, за да стигнат веднага до мястото.
— Не е ли възможно — попита президентът — разполагането на сателитите ни около Деймос да бъде прието като враждебна маневра?
— Сателитите са малки, крехки и невъоръжени — каза Локууд. — Но да, съществува опасността всичко, което направим — абсолютно всичко — да бъде разтълкувано погрешно. Имаме си работа с извънземно мислене, дори може би с извънземен изкуствен интелект. Освен това е възможно машината да е повредена.
— Тази странна материя, която е била изстреляна към Земята… — каза директорът на националното разузнаване — не мога да разбера защо е толкова опасна? Какво може да причини?
— Това е форма на материя — отвърна Локууд, — която при контакт превръща обикновената материя в странна, също както Мидас превръщал всичко, до което се докосне, в злато.
— И защо това е опасно?
— Първо, защото Земята ще се свие до размер на бейзболна топка. И второ, защото странната материя е нестабилна, тя ще се взриви с такава сила, че ще разпилее Слънчевата система, частици от нея ще попаднат в слънцето, което също ще експлодира и това ще засегне сериозно нашия край на галактиката. — Дълбокият му глас отекна злокобно в стаята.
— Защо тогава късчето е преминало през Земята, без да я унищожи?
— Било е много малко и се е движело бързо. Превърнало е малко материя, но тя се е залепила за него и са излетели едновременно от другата страна. Може би това е била причината да няма голямо изригване на магма, отломки и други подобни при изходната дупка. Не е било засечено никакво сътресение. Било е като бучка масло, разрязана с нож. Нашият геолог ни каза, че вакуумът е запечатал дупката. От друга страна, на Луната е попаднало много по-голямо парче. То също е прелетяло твърде бързо, за да успее да превърне материята, но е било достатъчно голямо, за да генерира огромна ударна вълна, която да разтърси Луната и да изхвърли навън голяма струя отломки.
— Значи този извънземен артефакт просто трябва да изстреля още едно късче странна материя към Земята и всички ще бъдем мъртви? — попита директорът на националното разузнаване.
— Точно така. Ключовият фактор е скоростта. Ако бъде изстреляно с достатъчно бавна скорост, че да заседне в Земята, тогава край с нас.
В стаята се възцари мълчание.
— Някакви други въпроси?
Нямаше. Най-накрая президентът заговори:
— Защо? Защо напада точно нас?
— Не знаем. Не сме сигурни дори дали това е нападение. Може да е грешка. Лошо програмиране. Имаше дори предположения… — той замълча за миг, — че машината на Деймос е наблюдавала планетата ни известно време, улавяла е радио и телевизионни предавания и ги е анализирала. Може би е стигнала до извода, че сме опасен вид, който трябва да бъде елиминиран. Или пък е била оставена тук от свръхагресивни извънземни, които искат да унищожат всякакъв разумен живот, който може да възникне в Слънчевата система, да унищожат конкуренцията в зародиш, така да се каже. Може би току-що се е събудило. Първият изстрел на 14 април се появява точно три седмици след като радарът на Марс Мапинг Орбитър е проникнал под повърхността на Деймос.