Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Тя се надяваше, че може да я насочи към Деймос — и че орбитиращият около Марс спътник не се намира откъм обратната страна на планетата, което щеше да прекъсне всички радиоконтакти от Земята.
Щом навлезе в пристанището, яхтата забави ход. То беше защитено от две високи скали, които го ограждаха като в прегръдка. Два бетонни кея, стари и напукани, се издигаха от водата под станцията. В пристанището бяха закотвени няколко лодки, но фериботът го нямаше.
Баща й намали скоростта и вкара яхтата на мястото на ферибота.
Аби погледна часовника си: четири часа. Тя погледна нагоре към огромния купол.
— И какво ще бъде посланието? — попита Джаки.
— Работя върху него. — Как щеше да разбере целта на извънземното оръжие — ако въобще беше оръжие — и какво искаше то?
— Ако въобще е оръжие — каза Джаки, — защо досега не е унищожило Земята?
— Защото обитаеми планети като нея се намират трудно. А може би не иска да унищожи човешката раса, а иска да направи нещо друго. Да ни предупреди, да ни срита задниците, да демонстрира силата си, да ни пороби.
— Да ни пороби?
— Кой знае. Може би психологията им е толкова различна от нашата, че никога няма да успеем да ги разберем.
Двигателят угасна и лодката се кротна до платформата.
— Завържете я — заповяда кратко баща й.
Аби и Джаки скочиха на кея и завързаха яхтата. Стояха на дока, брулени от силния вятър и подгизнали до кости. Аби беше толкова мокра, че й без това не усещаше дъжда. Когато погледна към баща си и Джаки, тя осъзна, че те изглеждат страховито, лицата им бяха омазани с масло, а дрехите миришеха на нафта.
Аби обърна глава към купола и почувства нарастваща паника: какво щеше да им каже? Какво би могла да каже, за да спаси Земята? Внезапно планът й се стори недомислен, дори идиотски. Какво си въобразяваше — че може да уговори нечовешката машина да не унищожава Земята? На всичкото отгоре нямаше гаранция, че тя разбира английски — въпреки че според нея толкова високотехнологичен артефакт със сигурност можеше да подслушва телекомуникациите, да превежда и разбира всичко, което беше уловил.
Както и да е. Заслужаваше си да опита — стига само да измислеше какво да каже.
Баща й пъхна револвера в колана си.
— Вървете след мен, запазете спокойствие — и бъдете любезни.
93.
Те тръгнаха към края на кея, превити на две, за да се предпазят от бурята. След това се изкачиха нагоре по асфалтовия път, който водеше към комплекса от сгради върху билото на хълма. Вятърът виеше, проблясваха светкавици и тътенът на гръмотевиците се смесваше с рева на прибоя.
Пред тях се извиси станцията, построена на най-високата точка на острова; огромният бял купол с радиоантената и групата микровълнови антени се беше надвесил над скупчените сиви бетонени сгради. Предавателната станция въобще не беше технологично чудо и около нея витаеше атмосфера на тъжно пренебрежение, усещане за неизползваемост и занемареност. Куполът беше покрит с мухъл, къщите бяха запуснати, а пътят осеян с дупки и обрасъл с бурени. Някога боядисаните в бяло сгради бяха толкова изтъркани и обрулени от бурите, че на места боята се беше измила до бетон. Под един навес бяха струпани ръждясало оборудване, релси, купчини пясък и гнили греди. В подножието на станцията, в една защитена долина, имаше няколко къщи и нещо, което като че ли беше зала за развлечения. Около къщите растяха чворести смърчове — единствените дървета, които можеха да виреят на острова. Останалата част от острова беше гола, покрита единствено с трева, шубраци и излъскани гранитни камъни.
Пътят се раздели и те поеха по разклонението, което водеше до станцията. Стигнаха до ръждясала метална врата, монтирана на бетонна ограда, върху която висеше табела с надпис „ХОД“ — първата буква беше заличена от времето. Порталът се осветяваше от ярка флуоресцентна лампа, която хвърляше сенки върху мрачния пейзаж. Аби се приближи и опита да отвори вратата. Заключена. Тя позвъни на звънеца, който се намираше точно до ръждясалата табела.
Нищо.
Натисна бутона по-силно, но отвътре не се разнесе звън и тя най-накрая реши да почука. От ръждясалата решетка до врата се разнесе пропукване и един тенекиен глас каза:
— Какво стана, Майк, пак ли си забрави ключа?
Аби заговори в решетката:
— Не е Майк. Наложи се да акостираме във вашето пристанище. Имаме нужда от помощ.
— Какво? Кой се обажда?
— ПРЕТЪРПЯХМЕ КОРАБОКРУШЕНИЕ — изкрещя Джаки към решетката, произнасяйки отчетливо всяка дума.
— Проклятие. — Вратата веднага се отвори. Един оплешивяващ, мъртвешки бледен мъж около петдесетте се появи на прага, нещастните остатъци от коса покрай темето му бяха завързани на опашка на тила му. — Мили Боже! Корабокрушение? Влизайте, влизайте!