Вълците от Кала

Крачеха един до друг през високата трева. На два пъти Еди се препъна в камъни и едва запази равновесие, а веднъж Тян го хвана за ръката и го дръпна да заобиколи невидима на пръв поглед дупка, в която можеше да си счупи крака. „Нищо чудно, че я нарича Крива нива“ — помисли си нюйоркчанинът. Въпреки това личеше, че някой е правил опити за облагородяване на тази земя. Трудно бе да си представи, че е възможно да се оре тук, но Джафърдс явно беше упорит.

— Ако жена ти е права, трябва да говорим с него — каза Еди. — Искам да чуя разказа му.

— Дядо ми бръщолеви какво ли не! Проблемът е, че повечето му истории са пълни измислици, а сега в главата му е пълна каша. Винаги е говорил неясно, а преди три години изгуби последните си три зъба. Цяло чудо ще е, ако разбереш дърдоренето му. Дано да не останеш много разочарован, Еди от Ню Йорк.

— Какво, по дяволите, ти е направил, Тян?

— Не е заради мен, а заради онова, което причини на баща ми. Това е дълга история и няма нищо общо с проблема. Не се впрягай.

— Не, ти не се впрягай.

Еди рязко спря. Тян го погледна изненадано. Еди кимна сериозно. Той беше на двайсет и пет, вече с една година по-голям от Кътбърт Алгууд през последния му ден на Джерико Хил, но сега, под лъчите на залязващото слънце, изглеждаше поне на петдесет.

— Ако наистина е видял мъртъв Вълк, трябва да го изслушаме.

— Не знам, Еди.

— Добре, но знаеш много добре какво имам предвид. Забрави онова, за което го мразиш. Когато се разправим с Вълците, прави каквото си искаш, но засега трябва да го търпиш. Става ли?

Тян кимна. Загледа се мрачно в неравната нива.

— Наистина ли смяташ, че тази история за убития Вълк е въздух под налягане? Ако да, да не си губя времето.

— Склонен съм да му вярвам — неохотно отвърги Тян.

— Защо?

— Ами защото, откак се помня, все я повтаря и не я е променил много. Освен това… — Тян продължи през зъби: — На Дядо никога не му е липсвал кураж. Ако някой се е престрашил да направи засада на Вълците на Източния път и още повече, да е бил достатъчно трум, за да накара и други да го последват, не виждам по-подходящ от Джейми Джафърдс.

— Какво е „трум“?

Тян се замисли как да го обясни:

— Ако не те е страх да пъхнеш главата си в устата на скална котка, значи си смел.

„Безразсъдно смел“ — помисли си Еди и кимна.

— Ако успееш да убедиш друг да пъхне глава в устата на скална котка, тогава си трум. Вашият дин е трум, нали?

Еди си спомни нещата, които Роланд го бе карал да прави, и отново кимна. Роланд наистина беше трум. Дяволски трум. Еди беше сигурен, че и старите приятели на Стрелеца биха го потвърдили.

— Да — продължи замислено Тян и отново се загледа в нивата. — Във всеки случай, ако искаме да измъкнем нещо смислено от дъртия, трябва да изчакаме да се навечеря. Когато си напълни корема и излочи половин литър графа, разумът му се прояснява. И нека жена ми да седне така, че да я вижда. Подозирам, че като по-млад и беше хвърлил око. Лицето на Тян отново помръкна.

Еди го потупа по рамото:

— Е, вече не е млад. Ти си млад. Хайде, по-весело!