Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Добре. — Тян положи видимо усилие да се усмихне. — Какво мислиш за нивата ми, стрелецо? Догодина смятам да я засадя с мадригал. Жълтото растение, което видя при къщата.
На Еди нивата му приличаше на пущинак. Предполагаше, че и Тян има същото мнение за нея; човек не нарича нивата си Крива нива, ако очаква нещо хубаво от нея. Изражението на Тян обаче бе красноречиво. Беше виждал такова върху лицето на Хенри, когато двамата отиваха да си купуват дрога. Този път щяха да си набавят най-доброто, най-най-доброто. Китайски бял прах или мексикански кафяв, който кара главата ти да се върти и карантиите ти да се бунтуват. Щяха да се надрусат за една седмица, ама хубаво да се надрусат, направо да омекнат, пък после — майната и на дрогата, край! Така говореше Хенри и Еди си го представи сега на мястото на Тян, застанал до него и разправящ каква хубава реколта от мадригал ще излезе и как ще забучи по един стрък в задника на всички, които са му се присмивали, че растението не вирее толкова на север. После щял да купи нивата на Хю Анселм от другата страна на оня баир… да наеме още двама работници и цялата му земя да се покрие с големи златисти цветове… дори можел да зареже ориза и да стане мадригалов монополист.
Еди кимна към недоизораната нива:
— Изглежда, трудно се обработва. Сигурно дяволски внимаваш с мулетата.
Тян се изсмя: — Не бих пуснал мулето си тук, Еди.
— Как тогава…
— Впрягам сестра си.
Еди зина от удивление:
— Будалкаш ме.
— Не. Със Зал също съм опитвал; той е по-едър и по-силен, но не е толкова интелигентен. Създава ми повече главоболия, отколкото помага.
Еди поклати глава. Дългите им сенки се плъзнаха по буренясалата земя.
— Ама… човече… тя ти е сестра!
— Какво друго занимание има? Да седи пред плевнята и да зяпа кокошките? Да спи по цял ден и да става само да се тъпче с картофи? Така е по-добре, повярвай ми. А тя няма нищо против. Страшно е трудно да я накараш да върви по права линия; дори ралото да не се закачи, на десетина крачки почва да криви. Ама дърпа като вол и се хили като побъркана.
Еди бе потресен от искреността на селянина. В гласа му нямаше и следа от чувство за вина.
— Освен това след десетина години ще пукне. Дотогава може да помага. Заля също е на това мнение.
— Защо не накараш Анди да ти помага? Обзалагам се, че с него ще стане по-бързо. Помисли само колко ще се улесните, ако си го прехвърляте по фермите. Може да ви оре нивите, да копае кладенци, да строи хамбари. И няма да изяде нито един картоф. — Еди отново потупа Тян по рамото. — Много ще ви улесни.
Устата на Тян потрепна презрително:
— Хубаво щеше да е.
— Не иска ли да работи?
— Прави някои неща, но да оре и да копае… Ако го помолиш, ще ти поиска парола. Когато паролата ти е грешна, дава възможност за втори опит, а после…
— После ти казва, че нямаш късмет. Заради параграф деветнайсет.
— Като знаеш, защо питаш?
— Мислех, че е само по въпроса за Вълците, защото го питах за тях. Не знаех, че се отнася за всичко.
Тян кимна:
— Всъщност не помага много и е доста досаден. Ако не си го разбрал, скоро ще го усетиш. Но винаги ни предупреждава за идването на Вълците и затова всички му казваме благодарност.
Еди прехапа устни, за да не зададе внезапно хрумналия му въпрос. Защо му благодаряха, като нямаха никаква полза от тази новина? Поне този път предупреждението на Анди можеше да им донесе промяна. Това ли беше целта на господин Хороскоп? Да накара хората от Кала да се изправят срещу опасността и да се бият? Еди си представи самодоволната усмивка на Анди и реши, че такова човеколюбив надали му е присъщо. Не беше справедливо да преценява хората (а може би и роботите) по начина, по който се усмихват, но всеки го правеше.
„Като се сетих за това, какво да кажа за гласа му? — помисли си. — Или за самонадеяното му поведение на всезнайко? Въобразявам ли си?“
За жалост нямаше представа.
Песента на Сузана, съпроводена от веселия смях на децата (малки и големи), привлече Еди и Тян отново при къщата.
Залман стискаше единия край на дълго въже. Тия държеше другия. Хилеха се до уши и го въртяха бавно, а Сузана, седнала на земята, пееше песничката за скачане на въже, която Еди почти бе забравил. Заля и другите и четири деца скачаха едновременно, косите им се развяваха над главите и пак се спускаха на раменете им. Бебето Арон стоеше наблизо и наквасените пелени висяха почти до коленете му. Той също се смееше радостно. Въртеше юмруче, сякаш и той държеше въже.
— Пинки Попър тича бърже, връзките ми да развърже! Пипнах го, едно-две-три, и дупето го боли! По-бързо, Залман! Побързо, Тия! Да видим колко могат да скачат!