Вълците от Кала

— Ето сечивото ти, благонравна.

Очите и засвяткаха гневно:

— Защо ми се подиграваш, Роланд? Откъде знаеш, че съм от манихейците? Кажи, моля аз.

Знаеше го от розата, разбира се — докосването и бе засилило интуицията му, — а също и от лицето и което бе просто по-млада версия на стария Хенчик.

Той обаче поклати глава:

— Ще премълча. Но знай, че това не е подигравка.

Маргарет неочаквано хвана Роланд за врата. Ръцете и горяха. Тя наклони главата му към устните си. Стори му се, че усеща цялото и страдание, след като бе напуснала дома си, за да се омъжи за този богат фермер.

— Снощи те видях да говориш с Хенчик. Ще се срещаш ли още с него? Сигурна съм, че ще говорите пак.

Роланд кимна. Удивляваше се от силата на ръцете и. У всяка жена ли се крие такава неизчерпаема енергия?

— Добре, казвам благодарност. Предай му, че Маргарет от клана Редпат е добре със съпруга си, да, истина е. — Тя стисна по-силно. — Кажи му, че не съжалявам за нищо. Ще го направиш ли?

— Да, благонравна, както искаш.

Тя взе чинията, без да се бои от острия ръб. Оръжието като че и вдъхна увереност. С насълзени очи погледна Роланд:

— За пещерата ли говори с татко? За Пещерата на прохода?

Роланд кимна.

— Какво искаш от нас, Стрелецо?

Айзенхарт се приближи, плахо погледна жена си, която бе изоставила близките си заради него. За миг тя се втренчи в него, сякаш не го познаваше.

— Правя онова, което ми нареди ка — отвърна Роланд.

— Ка! — озъби се тя; гримасата и сигурно би уплашила момчетата. — Всеки, който носи неприятности, се оправдава с това! Не ме баламосвай!

— Правя онова, което ми нареди ка, и вие също ще му се подчините.

Тя го гледаше неразбиращо. Роланд хвана горещата и ръка и я стисна. — Вие също ще му се подчините.

Тя срещна погледа му, сетне сведе очи.

— Да — измърмори. — Да, ще му се подчиним. — Отново го погледна. — Ще предадеш ли думите ми на Хенчик?

— Да, както обещах.

Настъпи тишина, само в далечината крякаше ръждивче. Пастирите още стояха край заграждението с конете. Роланд се приближи към тях.

— Добър вечер, господа.

— Добра да е и твоята — отвърна единият и докосна челото си.

— Вашата да е сто пъти по-добра. Госпожата хвърли чинията, хвърли я добре, ако сте съгласни.

— Благодарност-сай — съгласи се друг. — Добра е госпожата.

— Добра е, да. Знаете ли какво ще ви кажа, господа? Една дума, която да разчовърка мозъците ви, както се казва.

Те го изгледаха тревожно. Роланд вдигна очи към небето и се усмихна. После отново ги погледна:

— Не се съмнявайте в думите ми. Може би ще ви се прииска да разкажете на някого за това, което видяхте.

Те продължиха да го гледат предпазливо.

— Само някой да продума, и ще го убия — добави Роланд. — Разбрахте ли ме?

Айзенхарт докосна рамото му:

— Роланд, наистина…

Стрелеца отблъсна ръката му, без да го погледне.

— Разбрахте ли ме? — повтори.

Те кимнаха.

— Вярвате ли ми?

Те отново кимнаха. Изглеждаха уплашени. Роланд остана доволен. Имаше защо да се страхуват.