Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Драконовата колода ще ти се опълчи, Оковани. Твоят Дом ще бъде… нападнат.
— Винаги е ставало така. Говориш за Колодата като за същество, ала създателят й е прах, знаем го и двамата. Няма никой, който да я контролира. Доказателство? Виж въздигането на Дома на Сянка. Добър прецедент. Гетол, ти си ми нужен. Прегръщам… слабостите ти. Никой в моя Дом на Вериги няма да е съвършен, нито телом, нито духом. Виж ме, погледни това разнебитено, окаяно създание пред теб — моят Дом отразява това, което виждаш. А сега хвърли поглед на света отвъд, кошмара от болка и падение, каквото е селението на смъртните. Много скоро, Гетол, следовниците ми ще бъдат легион. Съмняваш ли се в това? А?
Джагът дълго помълча и накрая изръмжа:
— Домът на Вериги намери своя Вестител. Какво ще ми възложиш?
— Побърках се — измърмори Мурильо, но все пак хвърли кокалчетата. Те подскочиха, завъртяха се и се спряха.
— Божия ръчица, скъпи ми друже, уви за тебе, но не и за предостойния мене! — извика Круппе и се пресегна да събере ашиците. — А сега Круппе вдига двойно паричките и ги шашка всичките — изящна рима, и тъкмо на място дошла — хоп! — Костите подскочиха и се подредиха с небелязаната си страна отгоре. — Ха! Как звъннаха купчинките мили в тлъстото скутче на Круппе! Събери ги и хвърляй, чародею страховит!
Бързия Бен поклати глава и събра кокалчетата.
— Виждал съм всякакви възможни шмекерии — от най-некадърната до най-ловката, — но, Круппе, ти продължаваш да се измъкваш от острото ми око.
— Шмекерии? Боговете да не дават дано! Това, на което са свидетели нещастните жертви в тази прелестна нощ, е само космическа симпатия към предостойния Круппе!
— Космическа симпатия? — Мурильо изсумтя. — Какво пък е това, в името на Гуглата?
— Евфемизъм за шмекерия — избоботи Кол. — Хайде залагай, Бързак, че нямам търпение да си загубя спечелените с труд пари.
— От масата е — заяви Мурильо. — Тя изкривява всичко, а Круппе е хванал шаблона по някакъв начин — не го отричай, буца свинска мас такава.
— Круппе опровергава всичко очевидно опровержимо, прескъпи приятели. Никакъв шаблон не се е оформил още, най-искрено ви уверявам, тъй като главният въпросен герой избяга от възложената му роля. Въпросното бягство е само илюзия, естествено, въпреки че принудителното забавяне в саморазпознаването като нищо може да доведе до ужасни последици. За щастие на всички, Круппе е тук и най-зорко следи…
— Да става каквото ще — прекъсна го Бързия Бен. — Важно е черното сърце и черепът в ъгъла.
— Дързък залог, магьоснико тайнствен. Но Круппе утроява с вярна и нетрепваща ръка.
Магьосникът изсумтя.
— Е, такова нещо не съм виждал никога. Нито веднъж. — И хвърли кокалчетата през масата.
Лъскавите фаланги от пръсти се спряха по средата, подредени в изпъната ръка, с всички символи и шарки отгоре.
— Е, удивени чародеецо? Ковчежетата на Круппе се препълниха!
Бързия Бен се вторачи в скелетната ръка върху олющената маса.
— Какъв смисъл има? — въздъхна Кол. — Круппе печели всяко хвърляне. Не е хитро, дребосъко — добрият мошеник гледа да губи от време на време.
— Което доказва чистата невинност на Круппе! Измама с непрекъснати победи наистина би било лудост — не, тази симпатия си е съвсем истинска и е напълно извън властта на Круппе.
— Как го направи това? — прошепна Бързия Бен.
Круппе извади от ръкава си смачкана копринена кърпа и обърса чело.
— Лабиринти, внезапно завихрени, ближат въздуха с пламъци невидими, о, да! Круппе се гърчи под този зорък взор — милост, моли ви Круппе, магьоснико зъл!
Бързия Бен се отпусна в стола си и погледна Уискиджак, който седеше отделно до стената на шатрата, полупритворил очи.
— Тук има нещо — заклевам се — само че не мога да го спипам. Хлъзгав е… богове, колко е хлъзгав!
Уискиджак изсумтя и се ухили.
— Откажи се. Подозирам, че няма да го хванеш.
Магът се обърна ядосано към Круппе.
— Не си това, което изглеждаш…
— А, напротив — намеси се Кол. — Само го виж. Мазен, лъснал, хлъзгав като пържена в масло змиорка. Круппе е точно това, което изглежда, повярвай ми. Гледай как изведнъж му изби пот на челото, това лице като на варен рак, облещените очи — виж го само как се гърчи гузно! Това си е Круппе, от главата до петите!
— Засрамен е Круппе! Как го оглеждат жестоко! Свива се Круппе смутен пред това непредвидено внимание!
Видяха как изстиска носната кърпа и очите им се опулиха от локвата пот, изсипала се на масата.