Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Брукалаян бавно се извърна към Карнадас.
— Сър? Имате ли някакви въпроси към почитаемия Бендал Хоум?
— Толкова много, че не знам откъде да започна, Смъртни мечо. Гадателю на кости, какво точно представлява този ваш „сбор“ или „набор“, за който споменахте?
— Това си е проблем на Т’лан Имасс, смъртни.
— Разбирам. Е, това затваря вратата за всякакви по-нататъшни питания и множеството съпровождащи ги въпроси. Относно Пророка на Панион — той наистина е смъртен човек. Виждал съм го лично, плътта му не излъчва никакъв мирис на илюзия. Най-обикновен старец, нищо повече.
— А кой стои в сянката му? — изхриптя шаманът, наречен Бек Окан.
Дестраянтът примигна.
— Никой, доколкото мога да преценя.
Тримата Т’лан Имасс не отвърнаха нищо, но Карнадас подозираше, че си говорят безмълвно и може би с далечните си родственици също така.
— Смъртни мечо — прошепна жрецът, — ще уведомим ли принца за това? А Съвета на маската?
— Наистина трябва да го обсъдим добре, преди да вземем решение — отвърна Брукалаян. — Най-малкото, редно е първо да изчакаме да се върне Щит-наковалня. Нещо повече, открит стои въпросът с още някои връзки тази нощ, не мислите ли?
„Финир да те благослови, бях забравил.“
— Прав сте. — „Бързия Бен… кълна се в счупеното копито на Финир, от всеки килер започнаха да ни изскачат съюзници…“
Бендал Хоум заговори:
— Смъртни мечо Брукалаян, вашият воин Итковиан е решил публичното им пристигане в града — с ранените от кервана — да включва шест Т’лан Ай, които сега придружават родствениците ни.
— Т’лан Ай ли? — попита удивен Карнадас. — За първи път чувам това име.
— Вълци от ледения век, много отдавна. Немрящи, като нас.
Брукалаян се усмихна.
След малко Карнадас също се усмихна.
— Принцът ви поиска… лост, нали, Смъртни мечо?
— И ще го получи, сър.
— И още как.
— Ако имате още нужда от нас тази вечер — обърна се Бендал Хоум към Брукалаян, — просто ни призовете.
— Благодаря, господа.
Тримата Т’лан Имасс се разпаднаха сред облаци прах.
— Доколкото схващам — промълви дестраянтът, — не се налага да се грижим за настаняването на гостите ни.
— Очевидно не. Моля да се поразходим, сър. Толкова много неща имаме да обсъдим, а времето ни е толкова малко.
Карнадас стана.
— Няма да се спи тази нощ.
— Да, уви.
Две камбани преди съмване Брукалаян стоеше сам в скромната си стая. Умората бе натежала на раменете му като подгизнало от дъжд наметало, но нямаше да се огъне под нея. Щит-наковалня и неговият отряд щяха да се върнат скоро и Смъртният меч бе решен да ги дочака — един командир не можеше да постъпи другояче.
Мъждукащият фенер се бореше със сумрака в стаята и мяташе злокобни сенки. В каменното огнище в средата бяха останали мъртви въглени и пепел. Въздухът бе станал хапливо студен и само това държеше Брукалаян все още буден.
Чародейната среща с Бързия Бен и Каладън Бруд се бе оказала, под външните учтивости, напрегната — както за Смъртния меч, така и за Карнадас стана ясно, че далечните им съюзници са въздържани. Колебливост замъгляваше крайните им намерения и предпазливостта им, макар и разбираема при дадените обстоятелства, остави двамата Сиви мечове в неловко положение. Спасяването на Капустан, изглежда, не беше основната им цел. Щеше да се направи опит, но Смъртният меч започваше да подозира, че той ще се изрази най-вече в обходни маневри и дребни сражения — при това със закъснение в най-добрия случай, вместо в пряк сблъсък. Това предизвика подозрението на Брукалаян, че прехвалената армия на Каладън Бруд, изтощена от няколкото години война с Малазанската империя, или е загубила воля за борба, или е толкова разбита, че бойната й ефективност буквално е изгубена.
Все пак можеше да измисли няколко начина да направи полезни тези приближаващи се съюзници. Често разбирането на заплахата се оказваше достатъчно… „Ако успеем да нанесем достатъчно сериозен удар на септарха, за да изгуби самообладание при неизбежната поява на войската на Бруд.“ А в случай, че отбраната рухнеше, все пак беше възможно да се осигури път за изтеглянето на Сивите мечове. Въпросът в такъв случай щеше да е от кой момент Смъртният меч щеше да може с чест да заключи, че условията на договора вече не са в сила? Смъртта на принц Джеларкан? Рухването на защитната стена? Загубата на част от града?
Изведнъж усети как въздухът зад него се раздра, с много тих шепот като от разкъсана тъкан. Лъхна го дъхът на безжизнен вятър и Смъртният меч бавно се обърна.