Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
В рамките на зацапания в сиво портал на лабиринт се бе очертала висока, мършава, облечена в тъмна броня фигура. Лице с бяла сбръчкана кожа над острите скули, дълбоко хлътнали в кухините очи под изпъкналото чело, а над долната устна лъщяха бивни. Устата на фигурата се изкриви в насмешлива усмивка.
— Смъртни мечо на Финир — заговори посетителят на езика на Илайн с нисък и тих глас, — нося ти поздрави от Гуглата, Господаря на Смърт.
Брукалаян изсумтя и си замълча.
— Воине — продължи след малко привидението, — реакцията ти на моята поява изглежда почти… лаконична. Наистина ли си толкова спокоен, колкото искаш да ме накараш да повярвам?
— Аз съм Смъртният меч на Финир — отвърна Брукалаян.
— Мда — провлече джагът. — Знам. Аз, от друга страна, съм Вестител на Гуглата, известен нявга като Гетол. Историята, стояща зад сегашното ми… слугуване, е повече от достойна за епическа поема. Или три. Не си ли любопитен?
— Не.
Лицето помръкна в леко преувеличено униние, после очите блеснаха.
— Каква липса на въображение, Смъртни мечо. Е, добре, чуй тогава без разтушаващия преамбюл словата на моя господар. Макар никой да не може да отрече вечния глад на Гуглата, както и нетърпението, с което очаква предстоящата обсада, известни усложнения в по-голямата схема карат моя господар да се осмели да се обърне с покана към смъртните войници на Финир…
— В такъв случай редно е да се обърнеш лично към Оня с бивните — избоботи Брукалаян.
— Ах, уви, оказа се, че това вече е невъзможно, Смъртни мечо. Вниманието на Финир е насочено другаде. Всъщност, за негово голямо неудоволствие, вашият бог е притеглен до самия край на владението си. — Нечовешките очи на Вестителя се присвиха. — Финир е в огромна беда. Загубата на силата на вашия патрон е неизбежна. Гуглата реши, че е дошъл моментът за състрадателни жестове, за израз на искреното братство, съществуващо между вашия господар и моя.
— Какво предлага Гуглата?
— Градът е обречен, Смъртни мечо. Но не е нужно вашата страховита армия да се включва в неизбежния сблъсък при портите на Гуглата. Такава саможертва би била безсмислена и загубата би била огромна. Панион Домин не е нищо повече от един-единствен, твърде незначителен елемент от много по-мащабна война — война, в която ще се включат всички богове — съюзени до един — срещу враг, който цели ни повече, ни по-малко да анихилира всички свои съперници. Тъй. Гуглата ви предлага своя лабиринт, средство за изтегляне на вас и вашите войници. Трябва да изберете бързо, защото пътят на лабиринта дотук не може да се съхрани с идването на силите на Панион.
— Предложението ви означава да нарушим договора си.
Вестителят се изсмя с презрение.
— Както страстно уверявах Гуглата, вие смъртните сте жалка пасмина. Договор? Драсканици по пергамент? Офертата на моя господар не подлежи на договаряне.
— И щом приемем лабиринта на Гуглата — кротко отвърна Брукалаян, — обликът на нашия патрон се променя, нали? Недостъпността на Финир… го е превърнала в пасив. И Гуглата реагира тутакси, бърза да отмъкне смъртните слуги на Финир, за предпочитане непокътнати, та да могат сетне да служат нему и на никой друг.
— Глупав човек — озъби се Гетол. — Финир ще е първата жертва във войната със Сакатия бог. Глиганът ще падне — и никой не може да го спаси. Патронажът на Гуглата не се предлага току-така на никого. Да те удостоят с такава чест…
— Чест? — прекъсна го Брукалаян с глас като желязо, стържещо по камък, и с очи, блеснали със странна светлина. — Позволи ми, от името на Финир — с шепот продължи той, — да коментирам въпроса за честта. — Широкият му меч изсвистя като мълния от ножницата и литна към лицето на Вестителя. Изпука кост и плисна тъмна кръв.
Гетол залитна назад и вдигна костеливите си ръце към посеченото си лице.
Брукалаян сниши оръжието си, очите му бяха пламнали от дълбок гняв.
— Пристъпиш ли отново, Вестоносецо, ще продължа коментара си.
— Не одобрявам — изхриптя с разкъсани устни Гетол — твоя… тон. На мен се пада да отвърна както подобава, ала не от името на Гуглата. Този път — не. Не, този отговор ще бъде мой и само мой. — В облечените му в стомана ръце изникнаха дълги мечове, остриетата лъснаха с цвета на разтопено злато. Очите на Вестителя святкаха с цвета на оръжията. Той пристъпи напред.
След което се спря, а мечовете се вдигнаха за отбрана.
Тих глас промълви зад Брукалаян:
— Поздравяваме те, джаг.
Смъртният меч се обърна. И видя тримата Т’лан Имасс, и тримата — странно нереални, сякаш на няколко мига преди да придобият нов облик и очертания. На мигове, осъзна Брукалаян, преди да се въплътят в своите зверове — соултейкън. Въздухът се изпълни с дъх на спаружено и лютива воня.