Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
За да не се налага да убиват, най-добрият им шанс беше да си пробият път навън с таран. За момента разполагаха с предимството на изненадата — и объркването. Не всеки ден се случваше някой да влезе или излезе неканен от това място.
Грей се насочи към портала, който вече беше затворен. Войниците на пост се мотаеха, явно неуверени дали не става въпрос за фалшива тревога или тренировка. Летящият към тях „Хъмви“ разсея съмненията им.
Карабините се насочиха към тях. Куршуми заотскачаха от предното стъкло.
От кулата някой стреля с гранатомет, но не улучи и ракетата разкъса оградата.
— Дръжте се! — извика Грей.
Изобщо не намали — надяваше се войниците да проявят здрав разум и да отскочат навреме. Очакванията му се оправдаха.
Бронираната решетка се заби в портала и джипът мина през него, раздирайки оградата. В следващия миг летяха по пътя. Куршуми затракаха по задната броня.
— Хеликоптерите ще са във въздуха след по-малко от пет минути — каза Монк. — Обаче може да ни обстрелват с…
През рева на двигателя се чу остър писък.
— …минохвъргачки — довърши Монк.
Мината прелетя над тях и експлодира в съседното поле, като вдигна фонтан от трева, пръст и камъни. Пътят се скри под плътния дим.
Грей се понесе през него и бързо стигна края на пътя, но вместо да завие по булеварда, продължи право напред. Джипът отскочи от една канавка и се блъсна в друга ограда, като повали знак с надпис „Парк Торн“. Продължиха през поле, осеяно тук-там с групи дървета. Широките гуми оставяха дълбоки следи. Грей се насочи на юг през парка към магистрала „Дикси“, която минаваше покрай базата.
Друга мина улучи един дъб и го превърна в пламтящи трески. Джипът прелетя през останките му сред пламък и дим, които за момент ги заслепиха.
В следващия момент отново бяха на открито.
— Тази беше по-близо — отбеляза Монк.
— Мислиш ли? — саркастично попита Сейчан.
— Може дори да не се опитват да ни улучат, а само да ни забавят. — Грей рязко завъртя кормилото и промени посоката, за да ги направи по-трудна мишена в случай, че не беше прав.
— От летището се издигат светлини — предупреди Сейчан.
— Може би затова се опитват да ни забавят — каза Монк. — Изпращат хеликоптерите.
Грей даде още газ. Трябваше да се отдалечат от базата и да навлязат в цивилна територия, преди преследвачите им да прибягнат до по-сериозна огнева мощ. Ако успееха да се измъкнат, военните щяха да се принудят да ги следят от въздуха и да се обърнат за помощ към полицията.
Между дърветата се появиха светлини на автомобили, бележещи магистралата. Почти бяха стигнали. Той натисна газта до дупка.
— Ето ги и хеликоптерите! — извика Сейчан.
Джипът летеше към магистралата, вдигайки след себе си фонтани кал и трева. Стигнаха банкета и продължиха нагоре по чакъл и бетон. Грей потърси дупка в потока светлини, откри я и рязко зави. Тежкият автомобил поднесе и влезе в трафика.
Протестиращо зареваха клаксони. Запищяха спирачки, гуми оставиха черни следи по асфалта.
Малък джип ги блъсна отзад.
Грей не намали. Даде газ и подкара с пълна скорост, надул клаксона, за да му направят път. Градчето Радклиф се появи пред тях като море от светлини. Грей се носеше към него, превишил два пъти ограниченията за скоростта. След около километър магистралата се превърна в шосе, минаващо покрай града.
— Имаме си компания! — извика Сейчан.
Ослепителен лъч разцепи мрака зад тях и се отрази от огледалата на джипа. Беше прожектор на хеликоптер, носещ се след тях.
— Завий в града! — извика Монк.
Грей му се довери и зави в тясна уличка, без да си прави труда да намалява. Сейчан залитна на задната седалка.
От двете страни на улицата се издигаха четириетажни кооперации и по-високи жилищни блокове, най-вероятно квартири на военни.
Сградите им осигуряваха временно прикритие от хеликоптера.
Но това нямаше да продължи дълго.
— Ето там! — посочи Монк. — Видях знака от шосето.
Отпред на висок пилон бавно се въртеше неонова реклама.
Щеше да им свърши работа.
Това бе едно от нещата, нужни за живеещите извън базата.
Грей зави на паркинга на денонощната автоматична автомивка. От едната страна имаше гаражи с маркучи и прахосмукачки, работещи с монети, и Грей вкара джипа в един от тях и нареди: