Дяволската колония

Оръжията отново се насочиха към него, но вместо да заповяда да го застрелят, Рафаел махна на хората си да се оттеглят. Погледна Пейнтър в очите.

— По-добре да се махнете от този мост, mon ami.

Кимна настрани и един от войниците му вдигна предавател и завъртя някакво копче. Разнесе се оглушителен гръм. Отсрещната страна на моста експлодира, пръскайки пясъчник и хоросан. Оглушен и ослепен, Пейнтър отлетя назад и се претърколи на твърдата скала.

Надигна се на четири крака и видя Рафаел и хората му да си тръгват. Останалата част от моста се разпадна и полетя в реката, вдигайки лениви пръски и още серни изпарения.

Когато стигна тунела, Рафаел задържа Каи за рамото и отпуши устата й.

— За да може да се сбогува!

Високият командос трябваше да поддържа Кай, за да не се свлече на земята. Жалният й уплашен глас разкъса сърцето на Пейнтър.

— Чичо Кроу… Съжалявам…

После я помъкнаха в тунела. Все още на колене, Пейнтър слушаше как хлипането и виковете й заглъхват.

Зад него се чуха стъпки. Ковалски изтича в залата, следван от Джордан.

— Какво стана с моста?

— Бяха го минирали — с кух глас отвърна Пейнтър.

— А Каи? — с ужас попита Джордан.

Пейнтър поклати глава.

— Какво ще правим сега? — попита Ковалски. — Не можем да минем през това.

Пейнтър бавно събра сили, изправи се и пристъпи до ръба на пролома. Трябваше да минат през реката. Това беше единственият шанс за Каи. Рафаел вече нямаше полза от нея и скоро щеше да я убие. Пейнтър трябваше да живее, за да живее тя. Въпреки това го заля отчаяние. Дори да успееха да излязат, как можеше да се спазари, за да си я върне? Рафаел разполагаше с плочките и със златния съд. Загледа се в празните си ръце.

Земята се разтресе и се чу гръм. Тунелът отсреща избълва облак прах и дим, последван от грохот на камъни.

— Тия копелета са минирали не само моста — отбеляза Ковалски.

Пейнтър си представи как отвесните скали горе се срутват и ги запечатват. Когато прахта се уталожи, въздухът остана странно неподвижен. Миризмата на сяра се засили и температурата бързо започна да се покачва. Отдушникът беше блокиран и въздушната циркулация бе спряла.

Джордан покри носа и устата си.

— Какво ще правим?

Сякаш в отговор в затвореното пространство отекна оглушителен трясък. Това обаче не беше експлозия.

Пукнатината високо в стената се разтвори още по-широко. Трусовете от експлозиите явно бяха стигнали до този мехур във варовика, отслабвайки и без това несигурната му структура.

Потокът кипяща кал се засили. От стената се откъртиха канари, стовариха се в реката и във въздуха полетяха пръски.

Калната река заприижда, скоро щеше да прелее през ръба на бълбукащото езеро.