Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— И какви… неща, по-точно? — попита Стауб.
— Ферми за хора, отглеждани и угоявани за заколение. Хора, които смятахме за изгубени в Пясъчните войни, са все още живи. В безнадеждно положение, но живи. Знаехме, че драките са убийци. Ала нямахме и представа, че ядат хора. — Джек се изправи и повиши глас. — Всеки един от тези пленници е символ на кураж и предателство, и в дъното на тяхното нещастие е Пепус. А дори да не спасим всички, тези на които е съдено да загинат, ще срещнат бързата смърт с облекчение.
— Аз нямам право… да разреша провеждането на операция в далечния космос — избъбри объркано Стауб и се почеса замислено по главата.
— Но би искал.
— Да. Да, за Бога! Ще те откарам на Клактут.
— А през това време помоли за разрешение.
— Това ще означава разширяване на тукашната база — рече Стауб и погледна към Скал.
Рибоядът сви рамене.
— Стига да не замърсявате повече планетата. Щом Джек смята, че бихте могли да поставите пречиствателни съоръжения, не виждам причини Старейшините да ви откажат. Но да не е за постоянно.
Стауб се захили ентусиазирано.
— Извинете ме, господа. Трябва да проведа един разговор.
19.
Домът на лихварката бе истински музей на произведения на изкуството, но това не пречеше да е уютен и приятел. Амбър си проправяше път из джунглата от антики с ловкостта на пантера. Тази игра бе играла и преди — колко близо ще мине край някой предмет, без да го събори. Очите на Сейди присвяткваха от вълнение, докато я следеше. Усмивката не слезе от лицето на Амбър, когато най-сетне стигна до стопанката и й се поклони.
Сейди я докосна леко по главата — жест, който би могъл да се изтълкува като погалване.
— Виждам, че вече си по-добре.
— Определено.
— Съжалявам, че не те поканих да ме навестиш по-рано, но имах страшно много работа.
— Аз пък се извинявам, че ти се натресох без покана.
— Това не значи, че не си добре дошла — отвърна Сейди. — Май си загазила здравата. Вандовър Баадластър и Свети Колин те издирват под дърво и камък. Повече ме безпокои Баадластър. От кого от двамата се криеш всъщност?
— От Баадластър — сви рамене Амбър.
— Аха. — Жената продължи да я разглежда замислено. — Нищо, тук си в безопасност. Дори Пепус не би могъл да те открие. Въпросът е — за колко дълго?
— Добър въпрос — рече Амбър. — Но не зная отговора.
— Какво смяташ да правиш сега?
Младата жена се замисли. Сейди я гледаше мълчаливо, скръстила ръце върху едрите си гърди. Устните й бяха силно начервени, около очите й бяха изрисувани тъмни линии. Тази жена притежаваше огромна сила и бе опасна.
— Няма къде да ида — призна с изтънял гласец Амбър. — Твърде отдавна съм напуснала крайните квартали. Ти си единствената, на която мога да се доверя.
— Разбирам — добродушно се засмя Сейди. — Всяко нещо си има цена.
— Не мога да тегля пари от сметките си. Вандовър ще ме проследи незабавно.
— Парите не са толкова важни. Джек ми е оставил една малка сметка, от която да черпя средства, ако се наложи. Но, Амбър, сигурно разбираш, че и аз имам проблеми. А ти си млада жена с много таланти.
Тя усети промяната в тона.
— Нуждаеш се от помощта ми?
— Да — кимна Сейди. — За което ще ти платя, след като си удържа сумата за убежището.
Амбър се досети, че Сейди има предвид репутацията й на умел крадец. Ала каквато и да беше молбата й, не би могла да й откаже, особено в положението, в което се намираше.
— Ще направя каквото ми е по силите. Кога смяташ да започнем операцията?
— Операцията? — очите на Сейди леко се разшириха. После тя изведнъж се разсмя с цяло гърло, както се смеят мъжете. — Мила моя, не искам да крадеш.
— Така ли?
— Ами да! Нужна си ми да работиш в моргата.
Джек лежеше в хамака, заслушан в едва доловимото бръмчене на крайцера. Бяха му дали собствена каюта, но ако искаше да не гледа само четири стени, трябваше да излезе навън. Току-що се беше събудил и все още се чувстваше потиснат от виденията на драки и пясъци, изпълвали сънищата му. В търбуха на крайцера беше скътана цяла ескадрила от „нокти“. Но дори с тях силите им не можеха да се нарекат крупни. Щяха да нанесат бърз удар и да се изтеглят незабавно, като използват както оръжията си, така и камерите. Командир Стауб се бе съгласил с Джек, че главната цел на атаката е да се унищожи едно от гнездата и да се направят снимки, с които по-късно да се дискредитира Пепус.