Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Би трябвало да спи добре, успокоен от това, че отмъщението вече е близо. Джек потупа с ръка джоба си, търсейки ампулата с мордил. Намери я, но тя беше празна. Успя да изстиска само няколко капки върху езика си и се облегна назад, без да е сигурен, дали ще са достатъчни да го приспят.
В полудрямката потърси успокоение в контакта с Фантом. Костюмът бе в хангара, настанен удобно. Слънчевите колектори на шлема разполагаха с достатъчно запаси от енергия, за да поддържат растежа на съществото.
Въпреки че можеше да говори с помощта на синтезатори, Фантом не бе овладял добре речта. Затова Джек предпочиташе да общуват по стария начин.
Съществото също мислеше за война, макар че спомените му не бяха така ясни като тези на Джек.
„Ела да се бием, Джек.“
„Срещу кого?“
„Има ли значение? Светът е пълен с врагове и победи.“
Джек крачеше из непознат свят, а костюмът вървеше до него и вместо да отразява лъчите на слънцето, излъчваше собствено сияние. Аура, в която се криеше духът на берсеркера и която огряваше Джек, сякаш до него бе създание от пламък.
„Не обичам да убивам.“
„Ами честта?“
Джек спря и се огледа. Пейзажът бе непознат, някоя далечна планета, на която не би оцелял без скафандър.
„Не мога да преценя кога честта се намесва и кога — не. Ние имаме една поговорка: луната има две страни.“
„И какво означава това?“
„Тъмната страна на луната не е тъмна, защото е зла. Тъмна е, защото е обърната с гръб към слънцето и не я виждаме озарена. Завъртиш ли я около оста й, позицията ще се смени. Къде тогава остава въпросът за честа?“
„Трудно е да се каже.“
„Именно.“
„Предполагам, че честа е свързана с битката за нещо, в което вярваш. Ти си по-възрастният и по-опитният от двама ни. Ти решавай.“
„И аз смятам така. В момента противникът са драките.“
„Нашият враг!“ — отвърна Фантом и аурата му рязко се уголеми.
Бликаше яростта, която помагаше на Джек да носи костюма. Той я прегърна, окъпа се в нея и преди пламъкът й да угасне, потъна в бездната на сънищата.
Събуди го воят на сирените. Той се измъкна от хамака с пулсираща от лекарството глава. В коридора се чуваше топуркане на бягащи хора. Спеше облечен, така че само нахлузи обувките.
— Какво става? — попита, като подаде глава навън.
— Приближава се неидентифициран обект. Обща тревога.
Джек сграбчи раницата и се затича по коридора. Зад него се затваряха херметични прегради. Просторното помещение, в което се озова, вече бе натъпкано до пръсване. Всички мълчаха, втренчили погледи в монитора. Лицето на Стауб го изпълни след малко.
— Преследват ни три неидентифицирани кораба. Скоростта ни не е достатъчна, за да навлезем в хиперпространствен скок, така че оставаме в пълна бойна готовност. Възможно е да бъдем въвлечени в бой.
„Проклятие.“ Джек остана на мястото си, вперил поглед в угасналия екран. Толкова по въпроса за безшумното проникване в територията на драките.
Извърна се и с изненада установи, че до него стои Крайслер, помощникът на Стауб. Беше намръщен.
— Лош късмет.
— Именно. Още по-зле е, че компютърът не може да ги разпознае.
— Колко мощен е? — попита Джек.
— Най-добрият, който успяхме да отмъкнем. Винаги се стараем да е последна дума на техниката. — Очите на помощника бяха сънени и зачервени. — Вторият ни кораб е твърде далече, за да успее да ни помогне.
Джек знаеше, че ги следва още един крайцер, но той все още беше в околностите на планетата на Скал. Капитанът му разполагаше с координатите за среща, след като „свият зад ъгъла“, малко преди последния заход към Клактут. Джек не се съмняваше, че Стауб вече го е уведомил за проблемите.
Екранът отново светна. Този път лицето на Стауб бе насечено от дълбоки бръчки.
— Господа, разпознахме неидентифицирания кораб. На Аш-фарел е.
В залата се възцари тишина.
— Нямаме информация за възможна атака. Държим всички канали за връзка отворени.
— Ще им избягаме — промърмори някой зад Джек.
Но Джек знаеше, че е невъзможно. Сякаш в отговор Стауб заговори отново: