Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
— Може и така да е — отстъпил септон Барт. — Само че лорд Бертранд сега е в гроба си, а аз говоря за сина му. Мартин е млад и пламенен, но няма да гарантирам за качеството на ума му. Неговата съпруга обаче е момиче от Фосоуей, лейди Флорънс, която брои ябълки, откакто се е научила да говори. Поддържала е всички сметки в Планински рай откакто се ожени, и казват, че е повишила приходите на дома Тирел с една третина. Ако назначим съпруга ѝ, тя също ще дойде в двора, не се съмнявам.
— Алисан би харесала това — казал кралят. — Тя обича компанията на умни жени. — Кралицата не присъствала на съвета след смъртта на принцеса Денерис. Може би Джеерис се е надявал, че това би помогнало тя да се върне при него. — Нашият добър септон никога не ни е подвеждал. Хайде да опитаме тъпака с умната жена и да се надяваме, че вярното ми простолюдие няма да му разбие главата с паве.
Седемте взимат и Седемте дават. Може би Майката Горе е погледнала кралица Алисан в нейната скръб и е съжалила разбитото ѝ сърце. Луната не се обърнала два пъти след смъртта на принцеса Денерис, когато Нейна милост научила, че отново носи дете. След като зимата държала кралството в ледената си хватка, кралицата отново избрала предпазливостта и се оттеглила в Драконов камък, за да го излежи. По-късно същата година, 60-та СЗ, родила петото си дете, дъщеря, която нарекла Алиса на майка си.
— Почит, която нейна милост щеше да оцени, ако беше жива — отбелязал новият Велик майстер Елисар… макар и не близо до ушите на краля.
Зимата свършила скоро след като кралицата родила и Алиса се оказала красиво здраво дете. Като бебе толкова приличала на покойната си сестра Денерис, че кралицата често плачела, като я гледала, спомняйки си детето, което загубила. Приликата обаче избледнявала, докато принцесата пораствала; с издължено лице и слабичка, Алиса притежавала малко от красотата на сестра си. Косата ѝ била русолява, без никакъв намек за сребро, което да напомня за старите господари на дракони, и се родила с разноцветни очи, едно виолетово, другото изумително зелено. Ушите ѝ били твърде големи, а усмивката ѝ крива, а когато била на шест и си играела в двора, едно перване през лицето от дървен меч счупило носа ѝ. Заздравял накриво, но на Алиса като че ѝ било все едно. На тази възраст майка ѝ осъзнала, че се е метнала не на Денерис, а на Белон.
Също както някога Белон следвал Емон навсякъде, Алиса се мъкнела след Белон.
— Като кутре — оплаквал се Пролетния принц. Белон бил две години по-малък от Емон, Алиса почти четири години по-малка от него… „и момиче“, което го правело още по-лошо в очите му. Принцесата не се държала като момиче обаче. Носела момчешки дрехи, когато можела, отбягвала компанията на други момичета, предпочитала яздене, катерене и дуелиране с дървени мечове пред шиене, четене и пеене и отказвала да яде овесена каша.
Един стар приятел и един стар противник се върнали в Кралски чертог през 61 г. СЗ, когато лорд Рогар Баратеон слязъл от Бурен край, за да доведе три млади момичета в двора. Две били дъщерите на брат му Ронал, който умрял от треската заедно с жена си и синовете си. Третата била лейди Джослин, собствената му дъщеря от кралица Алиса. Малкото крехко бебе, което дошло на света през ужасната Година на Странника, било станало високо младо момиче с надменна осанка, с големи тъмни очи и коса, черна като грях.
Косата на самия Рогар Баратеон била побеляла обаче и годините взели своята дан от старата Ръка на краля. Лицето му било изпито и набръчкано, и бил толкова измършавял, че дрехите висели хлабаво по него все едно били скроени за много по-едър мъж. Когато прегънал коляно пред Железния трон, едва могъл да се вдигне след това на крака и поискал помощта на един от Кралската гвардия, за да стои прав.
Дошъл да помоли за благодеяние, казал лорд Рогар на кралицата и краля. Лейди Джослин щяла скоро да празнува седмия си имен ден.
— Тя никога не е познавала майка. Жените на брат ми се грижеха за нея колкото можеха, но заделяха повече внимание на собствените си деца, както е обичайно с майките, а сега и двете ги няма. Ако благоволите, ваши величества, бих помолил да приемете Джослин и братовчедките ѝ като храненичета, да бъдат отгледани тук в двора до вашите синове и дъщери.
— Би било чест и удоволствие за нас — отвърнала кралица Алисан. — Джослин е наша сестра, не сме го забравили. Наша кръв.
Лорд Рогар изглеждал много облекчен.
— Бих помолил да се погрижите и за моя син също така. Боремунд ще остане в Бурен край, под опеката на моя брат Гарон. Той е добро момче, силно момче, и ще бъде велик лорд след време, не се съмнявам, но той е само мой. Както знаят ваши милости, моят брат Борис напусна бурните земи преди няколко години. Стана кисел и сърдит след като Боремунд беше роден и нещата между нас станаха от лоши по-лоши. Борис беше в Мир за известно време, а после във Волантис, правейки боговете знаят какво… но сега отново се е появил във Вестерос, в Червените планини. Върви приказка, че се е събрал с Краля Лешояд и напада собствения си народ. Гарон е способен мъж и верен, но никога не е могъл да се сравни с Борис, а Боремунд е още момче. Боя се какво би могло да го сполети, и бурните земи, когато си отида.