Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
През 59 г. СЗ обаче Корлис Веларион бил момче на шест години, мечтаещо за морето, тъй че трябва да го оставим и да се обърнем наново към края на есента през онази съдбовна година, когато небесата помръкнали, ветровете се надигнали и зимата отново дошла на Вестерос.
Зимата на 59-60 г. СЗ била изключително жестока: всички, които са я преживели, са съгласни. Северът бил поразен първи и най-силно, след като житата измрели по нивите, потоците замръзнали и жестоки ветрове завили над Вала. Макар лорд Аларик Старк да заповядал половината от всяка жътва да бъде съхранена и заделена за идещата зима, не всички негови знаменосци се подчинили. Щом хамбарите и зърнохранилищата им се опразнили, глад плъзнал по земята и старци се сбогували с децата си и излизали вън в снега да умрат, за да могат близките им да живеят. Жътви се провалили в речните земи, западните земи, както и в Долината, та дори и долу в Предела. Ония, които имали храна, започнали да се запасяват и по всичките Седем кралства цената на хляба започнала да се вдига. Цената на месото се вдигала още по-бързо, а в градовете и паланките плодовете и зеленчуците почти изчезнали.
И тогава дошли Тръпките, и Странника тръгнал по земята.
Майстерите познавали Тръпките. Виждана била такава напаст преди столетие и ходът на заразата бил описан в книгите им. Вярвало се, че е дошла до Вестерос отвъд морето, от някой от Свободните градове или от още по-далечни земи. Пристанищните градове и крайбрежните селища винаги усещали ръката на болестта първи и най-силно. Мнозина от простолюдието вярвали, че се разнасяла от плъхове; не от познатите сиви плъхове на Кралски чертог и Староград, големи, дръзки и зли, а от по-малките черни плъхове, които можело да се видят как извират от трюмовете на кораби на кея или да пъплят по въжетата, които ги задържали за кея. Макар вината на плъховете така и да не била доказана за удовлетворение на Цитаделата, отведнъж всички къщи в Седемте кралства, от най-големия замък до най-схлупената колиба, затърсили котка. Преди Тръпките да се изчерпи в онази зима, котенца се продавали на цената на ездитен кон.
Признаците на болестта били добре известни. Започвала съвсем просто, с настинка. Жертвите ще се оплачат от студ, ще хвърлят цепеници в огъня, ще се свият под одеяло или купчина кожи. Някои ще помолят за гореща супа или, противно на всякакъв разум, бира. Нито одеяла, нито супи можели да спрат болестта. Скоро щяло да започне треперенето; умерено в началото, потръпване, треперене, но неминуемо се влошавало. Иглички и боцкания плъзвали по крайниците на жертвата като нашественически армии. Поразените вече треперели толкова силно, че зъбите им тракали, а ръцете и ходилата им започвали да се гърчат и извиват. Когато устните на болния посинеели и той започнел да храчи кръв, краят бил близо. Щом се усетело първото измръзване, ходът на Тръпките бил бърз. Смъртта можело да дойде за ден и не повече от една жертва на всеки пет оздравявала.
Всичко това майстерите го знаели. Това, което не знаели, било откъде идва Тръпките, как да се спре или как да се изцери. Опитвани били лапи и отвари. Люта горчица и драконов пипер се предлагали, и вино, подправено със змийска отрова, от която устните изтръпвали. Поразените ги потапяли в корита с гореща вода, понякога нагрята почти до кипене. Казвали, че свежи зеленчуци бил цярът; после сурова риба; после месо, колкото по-кърваво, толкова по-добре. Някои лечители отричали месото и съветвали пациентите си да пият кръв. Един лорд заповядал на хората си да накладат огньове около него и се обградил със стена от пламък.
През зимата на 59 г. СЗ Тръпките навлязла от изток и плъзнала през залив Черна вода и нагоре по поток Черна вода. Още преди Кралски чертог островите покрай кралските земи усетили мраза. Едуел Селтигар, някогашната Ръка на Мегор и омразният управител на хазната, бил първият лорд, който умрял. Неговият син и наследник го последвал в гроба три дни по-късно. Лорд Стонтън умрял във Врански приют, а сетне жена му. Децата им, изплашени, се затворили в спалните си и залостили вратите, но това не ги спасило. На Драконов камък издъхнала любимата на кралицата септа Едит. На Дрифтмарк Демън Веларион, Лорд на Приливите, се възстановил, след като бил на ръба на смъртта, но вторият му син и три от дъщерите му били покосени. Лорд Бар Емън, лорд Росби, лейди Джирел от Девиче езеро… камбаните ударили за всички тях и за много по-низши мъже и жени покрай тях.