Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Да се поправят тези несгоди при едно-единствено управление било невъзможно, но Джеерис бил решен да положи началото. Кралски чертог, трябва да се напомни, бил много млад като за град. Преди Егон Завоевателя и неговите сестри да дойдат на брега от Драконов камък, само едно скромно рибарско селце се издигало на един от трите хълма, където поток Черна вода се вливал в залива Черна вода. Не е чудно, че малко сериозни пътища започват или свършват в скромни рибарски селца. Градът бързо се разраснал през шейсетте и две години от Завоеванието на Егон и с него изникнали няколко пътя, тесни и прашни, които следвали брега нагоре към Стоукуорт, Росби и Дъскъндейл, или цепели през хълмовете към Девиче езеро. Освен тях нямало нищо. Никакви пътища не свързвали кралското седалище с големите замъци и градове на страната. Кралски чертог бил пристанище, много по-достъпно по море, отколкото по суша.
Точно оттам щял да започне Джеерис. Гората на юг от реката била стара, гъста и обрасла; чудесна за лов, лоша за пътуване. Той заповядал през нея да се прореже път, за да свърже Кралски чертог с Бурен край. Същият път щял да бъде продължен на север от града, от Потока до Тризъбеца и по-натам, право покрай Зелена вилка и през Шийката, после през дивия, лишен от пътища Север до Зимен хребет и Вала. Кралския път го нарекло простолюдието — най-дългия и най-скъп от пътищата на Джеерис, първия започнат, първия довършен.
Други последвали: Розовият път, Океанският път, Златният път. Някои съществували от столетия, в по-груба форма, но Джеерис щял да ги преобрази до неузнаваемост, запълвайки ровините, пръскайки чакъл, вдигайки мостове над потоците. Други пътища хората му създали наново. Цената на всичко това не била незначителна, разбира се, но кралството било процъфтяващо и новият управител на кралската хазна Мартин Тирел — подпомаган и подтикван от умната си жена, „броячката на ябълки“ — се оказал почти толкова способен колкото Лорда на въздуха преди това. Миля по миля, левга след левга, пътищата се разраствали през следващите десетилетия. „Той обвърза земята и направи от седемте кралства едно“, гласят думите на каменната плоча на монумента на Стария крал, който се издига при Цитаделата на Староград.
Може би Седемте също се усмихвали на работата му, защото продължили да благославят Джеерис и Алисан с деца. През 63 г. СЗ кралят и кралицата отпразнували раждането на Вегон, третия им син и седмото им дете. Година по-късно дошла друга дъщеря, Даела. Три години след това на света дошла принцеса Саера, червенолика и ревлива. Друга принцеса се родила през 71 г. СЗ, когато кралицата родила десетото си дете и шеста дъщеря, красивата Визера. Макар и родени с десетилетие едно подир друго, трудно било да си представи човек четири деца толкова различни едно от друго колкото по-малките деца на Джеерис и Алисан.
Принц Вегон бил толкова различен от по-големите си братя, колкото нощ от ден. Не бил як, бил кротко момче с будни очи. Други деца и дори някои от лордовете в двора го намирали за сприхав. Макар да не бил страхливец, не изпитвал удоволствие от грубата игра на скуайъри и пажове или от героиката на рицарите. Предпочитал библиотеката пред двора и често можело да бъде намерен там, увлечен в четене.
Принцеса Даела, следващата по възраст, била деликатна и свенлива. Лесна на плашене и бърза на плач, не изрекла първата си дума, докато не станала почти на две… и дори след това най-често била с вързан език. Сестра ѝ Меджел станала пътеводната ѝ звезда и боготворяла майка си, но сестра ѝ Алиса, изглежда, я ужасявала и се изчервявала и криела лицето си в присъствието на по-големи момчета.
Принцеса Саера, три години по-малка, била изпитание от самото начало: буйна, настойчива, непокорна. Първата дума, която изрекла, била „не“ и я казвала често и високо. Отказвала да я отбият до четиригодишна възраст. Докато тичала из замъка и говорела повече от Вегон и Даела, взети заедно, искала майчиното си мляко и се гневяла и пищяла всеки път, когато кралицата освобождавала поредната кърмачка.
— Седемте да са ни на помощ — прошепнала Алисан една нощ на краля, — когато я погледна, виждам Ерея.