Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
По целите Седем кралства знатни и простосмъртни били поразени. Старите и младите били в най-голям риск, но мъже и жени в разцвета на живота си също не били пощадени. Списъкът на отнесените включвал най-велики лордове, най-благородни дами, най-доблестни рицари. Лорд Прентис Тъли умрял тръпнейки в Речен пад, последван ден по-късно от неговата лейди Лусинда. Лиман Ланистър, могъщият лорд на Скалата на Кастърли, бил отнесен с неколцина други лордове от западните земи; лорд Марбранд от Ашмарк, лорд Тарбек от замъка Тарбек, лорд Уестърлинг от Зъбера. В Планински рай лорд Тирел се поболял, но оцелял, само за да загине пиян, падайки от коня си четири дни след оздравяването си. Рогар Баратеон не бил засегнат от Тръпките, а синът и дъщеря му от кралица Алиса били поразени, но се съвзели, но брат му сир Ронал умрял, както и жените на двамата му братя.
Големият пристанищен град Староград бил поразен особено силно, като загубил една четвърт от населението си. Юстас Хайтауър, който се завърнал жив от злочестото странстване на Алис Западен хълм през Морето на залеза, отново оцелял, но жена му и децата му не извадили този късмет. Нито неговият дядо, лордът на Високата кула. Донел Мудния не могъл да забави смъртта. Умрял треперейки. Същото сполетяло Върховния септон, четирийсет от Най-вярващите и цяла третина от архимайстерите, майстерите, послушниците и новаците в Цитаделата.
В цялото владение нито едно място не било толкова тежко поразено, колкото Кралски чертог през 59 г. СЗ. Между мъртвите били двама рицари от Кралската гвардия, старият сир Сам от Горчив хълм и добросърдечният сир Виктор Доблестния, наред с лордове от съвета, Албин Масей, Карл Корбрей и самия Велик майстер Бенифер. Бенифер служил петнайсет години, през времена и опасни, и благополучни, като дошъл в Червената цитадела след като Мегор Жестокия обезглавил тримата му предшественици. („Акт на изключителен кураж или на изключителна глупост — щял да отбележи сардонично наследникът му. — Аз нямаше да изтърпя и три дни под властта на Мегор.“)
Всички мъртви щели да бъдат оплакани и липсата им да се почувства, но непосредствено след кончината им загубата на Карл Корбрей била усетена най-тежко. След като командирът им бил мъртъв и мнозина от Градската стража поразени, улиците и уличките на Кралски чертог паднали плячка на беззаконие и своеволие. Дюкяни били разграбвани, жени изнасилвани, мъже ограбвани и убивани заради никакво прегрешение, освен че минават по някоя уличка по тъмно и дори по светло. Крал Джеерис пратил Кралската си гвардия и домашните си рицари да възстановят реда, но те били твърде малко и скоро не му останал никакъв избор, освен да ги върне.
Сред целия този хаос Негова милост щял да загуби още един от лордовете си, не от Тръпките, а поради невежество и омраза. Рего Драз така и не се бил настанил в Червената цитадела, макар там да имало обширно място за него и кралят да му го предлагал много пъти. Пентошецът предпочитал собственото си имение на Улицата на коприната, с Драконовата яма, надвиснала над него на билото на Хълма на Ренис. Там можел да забавлява своите конкубинки, без да понася неодобрението на двора. След десет години в служба на Железния трон лорд Рего доста наедрял и вече отбягвал да язди. Вместо това се придвижвал от имението си до замъка и обратно в пищен позлатен паланкин. Неразумно, маршрутът му го повел през вонящите недра на Квартала на бълхите, най-мръсния и най-беззаконен район на града.
В този ужасен ден десетина не особено благоприлични граждани гонели прасе по една крива задна уличка и случайно се натъкнали на минаващия по улиците лорд Рего. Някои били пияни и всички били гладни — прасето им избягало — и като видели пентошеца, се разярили, защото до един приписвали на управителя на хазната вината за високата цена на хляба. Един носел меч. Трима имали ножове. Останалите награбили камъни и пръти и се нахвърлили на паланкина, прогонили носачите на лорд Рего и проснали негово благородие на земята. Зяпачи разправяли, че пищял за помощ с думи, които никой от тях не могъл да разбере.
Когато негово благородие вдигнал ръцете си да се предпази от ударите, сипещи се отгоре му, злато и драгоценни камъни блеснали на всеки пръст и побоят станал още по-ожесточен. Една жена извикала: „Тоя е пентоши. Тия кучи синове я донесоха Тръпките тука“. Един от мъжете откъртил камък от настланата наскоро от краля улица и заудрял с него лорд Рего по главата, докато не станала на каша от кръв, кости и мозък. Тъй умрял Лордът на въздуха, с черепа му разбит с едно от същите павета, които помогнал на краля да нареди. Но нападателите му още не били приключили с него. Преди да побегнат, раздрали фините му одежди и отрязали всичките му пръсти, за да му вземат пръстените.