Гибелта на царете [bg]

Той погледна към Одисей и очите му плувнаха в сълзи. Царят внимателно го накара да седне на дървена пейка встрани от болницата.

— Изморен си, момко, невероятно изморен. Кога си спал за последно?

Момчето поклати глуповато глава. Не знаеше.

— Ще се погрижа да ти осигурят още помощ. Моят човек Левкон тук ли е?

Ксандер кимна, изглежда бе твърде изморен, за да говори.

— Чуй ме, момче — каза настоятелно Одисей. — Когато градът падне, трябва да напуснеш това място незабавно. Слез долу до Залива на Херкулес възможно най-бързо. Там винаги има кипърски кораби, които носят провизии. Качи се на някой от тях и кажи на капитана, че аз те пращам.

Но Ксандер клатеше глава.

— Не, Одисей, не мога. Ако градът падне, аз трябва да се опитам да помогна на приятелите си. Зеотос още е в Дома на змиите, както и другите лечители. А и господарката Андромаха и синът й са в Троя. Тя ми е приятелка. Сега аз съм троянец, дори и да помагам на войните ви.

Внезапно ядосан, Одисей изруга и сграбчи младия лечител за предницата на туниката.

— Чуй ме, момко — извика той, — и ме слушай добре. Виждал съм превзети градове, повече, отколкото мога да преброя, през тези дълги години. Войниците се превръщат в животни, когато обсадата свърши. Всеки троянец — мъж, жена или дете, ще бъде избит, когато портите се отворят. Никой няма да избяга. И ако си там, те ще убият и теб, може би дори ще е някой, на когото си помагал, чийто живот си спасил. Няма да бъдеш нищо повече от агне сред вълци.

Ксандер отново поклати глава и Одисеи видя, че е твърде изтощен, за да протестира. Той пусна момчето и те постояха в тишина известно време. Царят разкопча нагръдника си и го свали с облекчение.

После Ксандер тихо попита:

— Кога мислиш, че ще падне Троя, Одисей?

— След дни или години. Утре… или след едно десетилетие. Не зная, момко. Аз съм просто войник в тази история за герои — той въздъхна, после заговори тихо, сякаш на себе си: — Дадох клетва, за която съжалявам горчиво, клетва на Агамемнон, че враговете му ще бъдат мои врагове, а приятелите му — мои приятели. Е, този мъж няма приятели. Но аз се заклех да остана до него, докато враговете му не бъдат победени. Така че ще остана тук, докато градът не падне, когато и да е това. После ще взема мъжете си, ще ги върна на корабите и ще отплавам. И ще живея с това, момче, но няма да ми е лесно. И аз имам приятели в Троя, Ксандер. Приятели, които съм познавал цял живот. Но няма да тичам в града да им помагам. На тях не може да им се помогне. Всички, които живеят зад тези стени, вече са мъртви, момче. Може и да вървят из улиците на Троя, да дишат въздуха там, да ядат, да спят или да правят любов. Но всички са мъртви.