Гибелта на царете [bg]

Одисей се усмихна вътрешно, въпреки гнева си, докато вървеше през озарения от слънцето град два дни по-късно. Той харесваше Патрокъл. Всички го харесваха. Младежът беше винаги весел, често се правеше на глупак, за да забавлява своя цар, и беше смел като лъв. Странно, помисли си Одисей, но фактът, че Патрокъл очевидно харесва Ахил, правеше тесалийския цар, който бе често мълчалив и неприветлив, по-обичан от войските си.

Патрокъл им осигуряваше забавление през дългите дни, а Одисей, който прекарваше колкото можеше по-малко време с Агамемнон и западните царе, определено имаше нужда от това. Сред тях постоянно избухваха свади. Нестор и Идоменей рядко говореха, след като Острозъбия внезапно изтегли стрелците си от бойното поле, оставяйки войските на Нестор без прикритие, докато атакуваха един от дворците в Долния град. Идоменей избягваше Одисей, тъй като царят на Итака никога не пропускаше да му напомни, че му дължи своя нагръдник със злато и сребро, заложен на боя с Банокъл преди години в Лъка на Аполон. А Агамемнон и Ахил сега се мразеха и постоянно спореха за нещо, дори за притежанието на някаква робиня — дъщеря на жрец. Одисей знаеше, че на Агамемнон му изнася Ахил да умре в Троя. Когато накрая се върнеха по родните си земи, той не би искал толкова силен цар за съсед и потенциален враг.

Докато вървеше из Долния град, Грозния цар се огледа с тъга. В тази част на Троя нямаше много дворци. Тук бяха домовете на занаятчиите — бояджии, грънчари, тъкачи — и много от слугите на големите домове. Преди войната из тези улички и алеи тичаха деца, на всеки площад имаше колоритни пазари, търговци сключваха сделки, спореха, смееха се и често се биеха. Сега разрухата и вонята на смърт изпълваше всичко. Телата бяха махнати от улиците, но троянските семейства, избити в домовете си, още се намираха там, а труповете им се разлагаха в горещината на ранното лято.