Гибелта на царете [bg]

XXIII

ЦАРЕ НА ВОЙНА

Одисей ядно свали шлема си, докато прекосяваше улиците на разрушения Долен град. Точно както бе очаквал, троянците бързо разкриха измамата. Тактиката на Агамемнон за отклоняване на вниманието сама по себе си не бе лоша идея, призна той пред себе си. Ако бе сработила, жертвата на неколкостотин ранени или убити мъже в атаката на стените щеше да си струва. Но тя не сработи и те бяха похабили смели войници, както и — което бе по-важно — осем агента в града. Онези сред тях, които оцелееха, щяха да бъдат разпитани, но те не знаеха нищо, което би помогнало на троянците. Царят на Итака нямаше представа колко агенти на Агамемнон са проникнали в града, но беше сигурен, че повече няма да влязат. Хектор, или който командваше в Троя, със сигурност щеше да запечата последните порти и бежанците, и микенските шпиони нямаше да могат да влязат.

Одисей винаги бе очаквал, че рано или късно съюзниците му ще се опитат да превземат великите стени. Спомни си събитията отпреди две нощи. Заедно с екипажа на „Кървавия ястреб” лагеруваха в двора на двореца, някога притежание на Антифон, а сега дом на мирмидонците на Ахил. В онзи ден нямаше битки, но пък пристигна малко вино и настроението беше добро.

Патрокъл — щитоносецът на Ахил — седеше с чаша вино в едната ръка и парче печено овнешко в другата и говореше за превземането на стените.

— Вижте ги — каза той, олюлявайки се леко, докато говореше и размахвайки чашата към южната стена. — И дете може да ги изкачи. Има един куп места, където да се хване човек между камъните — той отпи юнашка глътка и преглътна. — Чакаме да падне мрак, после мирмидонците ще изкачат западната стена преди троянците изобщо да ни видят. Пробиваме си път с бой до Скейската порта и градът е наш. Какво ще кажеш, Одисей?

— Ще кажа, че моите катерачески дни приключиха, момче. А западната стена е лош избор, защото всеки знае, че тя е най-ниска и е слабата брънка в укреплението на града. Съответно я пазят по-добре от всяка друга.

— Ти коя би избрал, Одисей? — попита Ахил, който лежеше по гръб и гледаше звездите.

— Северната.

Патрокъл изсумтя презрително.

— Вертикална скала, а над нея още толкова висока стена? Обзалагам се, че никой не може да я изкачи.

— А аз се обзалагам, че ти не можеш да изкачиш западната — отвърна Одисей.

Патрокъл не можеше да устои на подобен облог и Грозния цар го знаеше. Тримата с Ахил, следвани от щастливи и пияни мирмидонци и итакийци, напуснаха двореца и тръгнаха около западната стена. Озарена от звездното небе, тя се издигаше високо над тях.

— Какво ще заложиш, старче? — попита Патрокъл.

— Пет от корабите ми срещу нагръдника на Ахил.