Последната миля [bg]

Автор: Балдаччи Дэвид
Серия: Еймъс Декър #2
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: ОБСИДИАН
ISBN: 978-954-769-431-6
Переводчик: Милко Стоименов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Последната миля [bg]». Краткое содержание книги:

Еймъс Декър, човекът с феноменална памет, се завръща в новия трилър на Дейвид Балдачи. Мелвин Марс е осъден на смърт за убийството на родителите си. До екзекуцията му остават броени минути, но се случва невъзможното. Затворник в друг щат признава, че е извършил престъплението. Еймъс Декър, който току-що е включен в специален екип на ФБР, проявява интерес към случая „Марс“, тъй като открива в него поразителни сходства със собствената си съдба. И двамата с Марс са били талантливи футболисти, но трагедии са провалили спортната им кариера. Семействата и на двамата са били жестоко убити. И в единия, / и в другия случай след дълго време непознат човек прави самопризнания. Които се оказват фалшиви. Кой е натопил Марс за двойното убийство? Кой иска в последния момент да го спаси от екзекуция? И защо чак сега, след двайсет години? Скоро след като Декър започва разследването, член на екипа му е отвлечен. Залогът е много по-голям от живота на един осъден на смърт. Декър ще трябва да впрегне цялата мощ на изключителния си ум, за да стигне до истината.

Перейти на страницу:

Марс поклати глава.

— Каквото и да е то, наистина е било в онзи сейф. Сигурен съм в това.

— Замесен ли е в атентата срещу църквата?

— Не каза. Но призна, че е бил расист като останалите.

— Докато не е срещнал майката ти?

— По дяволите, Декър, да не би да четеш мисли?

— Много е просто, Мелвин. Един расист няма да се ожени за чернокожа.

— Да, прав си — отвърна мрачно Марс. — Каза… каза, че е убил истинския ми баща. Защото е изнасилвал майка ми.

— Да, спомена го вече.

— Излиза, че имам баща насилник и пастрок, който е убиец.

— Какво общо има това с теб? Не си избирал нито единия, нито другия.

— Но се чувствам като в капан в цялата тази история.

— Ще те измъкнем от него, Мелвин.

Марс поклати глава.

— Не мисля, че дори ти си толкова добър. С мен е свършено, човече. Властите в Тексас ще намерят начин да ме върнат в затвора. Може би мястото ми наистина е там.

— Щом смяташ така, иди се предай доброволно.

— Какво?

— Не си падам по самосъжалението, Мелвин. Никога не съм намирал време за него. Ти също не можеш да си го позволиш. Каза ми, че искаш да стигнем заедно до истината. Надявам се да не промениш решението си. Това би било чиста загуба на време и за двама ни.

— Не обичаш да захаросваш нещата, нали?

— Мозъкът ми не е устроен по този начин.

— Имаш късмет.

— Ще останеш изненадан, като разбереш колко рядко имам късмет.

— През всичките тези години сякаш съм живял с непознат. Оказва се, че изобщо не познавам човека, когото смятах за мой баща.

— Работата, Мелвин, е там, че той е познавал майка ти. А тя те е обичала. Много те е обичала. Тук няма лъжа и измама. И нейната любов е накарала Рой да направи неща, които в противен случай никога не би направил. Като например да те спаси от екзекуцията. Може никога да не те е обичал. Може да не ти е баща. Но мисля, че любовта на майка ти е достатъчна, за да компенсира всичко това.

Марс помълча няколко минути.

— Нали каза, че мозъкът ти не е устроен по този начин. Не би трябвало да можеш да говориш такива неща.

— Разбирам любовта, разбирам и онова, което тя може да направи с хората, Мелвин, както добро, така и лошо. Колкото и да се е променил мозъкът ми, винаги ще разбирам това.

Декър седеше на края на леглото си. Навън беше тъмно и Марс се бе върнал в стаята си. Декър го посъветва да не споделя за случилото се с никого, поне за момента. Не беше сигурен защо каза това, но усещаше, че нещо не е наред.

Трябваше ли да отидат до Тъскалуса? При положение, че отговорът на загадката бе тук, в това нямаше съмнение.

Тримата мускетари.

Маклелън, Истланд, Хюи.

Декър имаше чувството, че знае истината. Трябваше само да открие начин да я потвърди. Нуждаеше се от доказателства.

Очевидно Рой Марс разполагаше с тях, при това в изобилие. Единственият проблем бе, че нямаше как да се свърже с него. А и дори да знаеше къде да го открие, как щеше да го убеди да му предостави доказателствата, които имаше? Не биваше да забравя и че той е убиец. Знаеше, че е убил Реджина Монтгомъри. И на практика бе признал пред Мелвин, че е замесен в бомбените атентати. Арестуваха ли го, щеше да остане зад решетките до края на дните си. Нищо чудно да получеше и смъртно наказание.

Рой Марс нямаше никакъв стимул да си сътрудничи с тях. Дори да му предложеха сделка, тя при всички случаи щеше да включва продължителен престой в затвора. На неговата възраст това бе равносилно на смъртна присъда. Декър не можеше да си представи, че умен и съобразителен човек като него ще приеме с радост подобна сделка.

И така, Тримата мускетари изведнъж се превърнаха в Тримата недосегаеми.

Декър не можеше да остави нещата така. Всеки човек трябваше да отговаря за делата си. За него нямаше никакво значение колко години са минали. Тримата мускетари бяха виновни за смъртта на много хора. Нещо повече, убийците бяха направили добри кариери, а в случая с Истланд дори се радваха на огромно богатство.

Декър продължи да размишлява.

Съдържанието на банковия сейф. Невъзможно бе Рой да го разнася със себе си. Така лесно би го изгубил, в случай че го заловят.

Не би го скрил и на мястото, където бе отседнал, поради същата причина.

От друга страна обаче, трябваше да има лесен достъп до него.

Това стесняваше малко обхвата на търсенето, но не достатъчно.

Възможните скривалища бяха твърде много.

Но домът на семейство Марс не беше сред тях. Да съхраняваш нещо там бе прекалено рисковано. Следяха го твърде много погледи. А после и пожарът…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?