Последната миля [bg]

— Казах му каквото трябваше. Той няма да остане безучастен. Ще позвъни на някого. Ще изпрати имейл. Ще се качи в колата и ще отиде някъде. Или ще вземе самолет.

— Наистина ли очакваше да се пречупи? Стори ми се доста самонадеян и корав.

— Обясних му, че го е погнал един тип, който е по-корав от него.

— Рой Марс ли?

Декър кимна.

— Нещо да ти направи впечатление в кабинета му?

— Какво по-точно? — попита Богарт.

— Нещо на стената със снимките.

— Там имаше много снимки. Между другото, на една от тях той беше с Търман Хюи.

— Нямах това предвид. Говорех за снимката, която не беше там.

— Не те разбирам — призна Богарт.

— От стената беше свалена една снимка. Там боята беше малко по-светла.

— Че защо ще я маха?

— Само поради една причина — отвърна Декър. — Щяхме да познаем хората на нея.

— И кои, по дяволите, може да са те?

— Нямам представа.

Богарт го погледна.

— Защо ли не ти вярвам?

— Има и още нещо. Маклелън се престори на изненадан, но знаеше, че Рой е жив. Не предполагаше, а беше сигурен.

— Но как е възможно?

— Не знам, но ще допусне грешка. Трябва само да го изчакаме да стъпи накриво и да го пипнем.

— Ами ако вместо това той и приятелите му обединят усилия и се озовем в задънена улица?

— Не бива да изключваме и тази възможност.

— Трябваше да обсъдиш стратегията си с мен, преди да пристъпиш към действие.

— Исках да се възползвам от момента. Какво знаем досега?

— Следим телефоните и компютрите му. Местни агенти следят къде ходи и какво прави. Реши ли да избяга или да се свърже с останалите мускетари, веднага ще разберем. Засега обаче не разполагаме с нищо.

Декър погледна часовника си. Беше късно.

— Мисля, че трябва да поспим.