Последната миля [bg]

— Баща му го посети снощи — отвърна Джеймисън.

— Само дето не ми е баща.

Оливър едва не се задави, както дъвчеше.

— Какво?

Марс й разказа всичко накратко.

Тя остана изумена.

— Мили боже! Никога не бих предположила… Имам предвид… — Докосна ръката на Марс и каза: — Това е ужасно!

— И означава също така, че Рой няма никакъв интерес да ни помага — обади се Декър.

— Чакайте малко! Трябва да ми разкажете какво сте открили до момента!

Марс и Джеймисън погледнаха Декър. Той се покашля и каза:

— Подозираме определени хора, но нямаме доказателства срещу тях.

— Кои са те?

— Началникът на полицията на този град като за начало — отвърна Джеймисън. — Роджър Маклелън.

— Началникът на полицията! Чакайте малко! За какви престъпления става въпрос?

— Бомбени експлозии през шейсетте — обясни Джеймисън.

Оливър изглеждаше объркана.

— Нищо не разбирам! Бомбени експлозии?

— Попаднахме на следа — каза Декър. — Проучваме я. Научаваме разни неща. Но не разполагаме с доказателства.

Появи се сервитьорката и попита Оливър дали желае кафе.

— Да, благодаря, направете го по-силно, ако може — отвърна адвокатката.

Сервитьорката се усмихна и взе чашата пред Оливър.

— Само да я сменя, скъпа, че тази е мръсна.

— Благодаря.

Декър трепна, сякаш някой току-що му бе зашлевил шамар. После произнесе наум думата сменя.

Оливър се обърна към Декър, който изведнъж стана много делови.

— Смяташ ли, че можем да се сдобием с нужните доказателства?

— Имаме възможност да го направим, но няма да е лесно.

Сервитьорката се върна и наля кафе на Оливър и останалите. Когато тя си тръгна, адвокатката попита:

— С какво да ви помогна? Ако се нуждаете от правни консултации, мога да ви бъда много полезна.

Декър кимна.

— Благодаря. Може да се стигне и до това.

— Ключът към случая е съдържанието на банковия сейф на Рой Марс — каза Джеймисън. — Смятаме, че там ще открием достатъчно доказателства.

— След като се е срещал с Мелвин, знаем, че е някъде наблизо — рече Оливър.

— Беше наблизо — поправи я Декър. — А сега може да е много, много далече. Особено ако се е качил на самолет.

Марс изгледа останалите.

— Не съм сигурен, че трябва да продължаваме — каза той.

Всички се вторачиха в него.

— Мелвин, трябва да го направим — каза Оливър.

— Защо? За да поправим злините, извършени в миналото? Заради нашето разследване вече загина една жена, а синът й остана кръгъл сирак. Човекът, когото смятах за мой баща, се оказа хладнокръвен убиец. Майка ми е умирала от рак, преди той да й пръсне мозъка. С Декър и Милиган едва не загинахме в пожар, предизвикан от тези мръсници. Ами престъпленията от шейсетте? Не казвам, че не искам да разоблича виновните, но на каква цена? Ако следваща им жертва се окажеш ти, Мери? Или Алекс? Или Декър?

— Всички заедно решихме да проведем това разследване — отвърна Декър.