Засенчено слънце [bg]

Всичко си бе както през първата вечер на осмодневното празненство. Двете тераси на постоянния лагер плюс още няколко площадки на Мерик-рен-Аферу, направени обитаеми за нуждите на гостите, гъмжаха от народ. Пътечките между отделните шатри бяха по-ярко осветени от обикновено, благодарение на множество фенери, окачени по въжета между тях, целият каньон бе по-шумен, въздухът се изпълваше от гласове и музика, от ръкопляскане и смях. Видя дори робите да се веселят, наклали буен огън на най-ниското ниво. Сънната Луна отгоре не бе пълна както обикновено - черна сянка откъм дясната и страна отрязваше голямо парче от пресечения с четири ленти лик - предвестник за лют студ в най-далечните земи на Севера. За първи път от няколко месеца, точно под затъмнената и част, отново се виждаше ярката примигваща светлина на звездата, наречена на суа Миани или Красивото момче. Новата година бе започнала.

Разходката през лагера бе като насън. Май никой не я забелязва - нито групичките мъже и жени, нито пък децата, които притичваха покрай нея в своите игри. Тя бе също като речен камък - неподвижна, докато край нея протича животът на лагера. Сред хиляда други си оставаше напълно самотна.

- Ханани! - Познат глас. Обърна се и видя Янаса, седнала с Хендет и още няколко жени край един от огньовете. Банбарката стана, приближи се и я хвана усмихната за ръце. - Излязла си най-после. Това е хубаво! Не съм си играла толкова време с косите ти, за да ги криеш в шатрата. Ела, ела.

Да се подчини бе по-лесно, отколкото да се противи, и тя отиде да седне до нея край огъня.

- Вземи - обади се една от жените, като и връчи неголяма кратунка.

Ханани отпи, без да погледне. Разбра какво е чак когато течността подпали гърлото и. Като се даваше и кашляше, тя едва не изпусна кратунката. Някой я пое от ръката и. От всички страни бликна доброжелателен смях - започнаха да и разтриват гърба, та да се оправи по-лесно.

- Сипри - поясни жената, която и бе дала да пие. - От чай,да?

- К-какво? - попита Ханани, все още бореща се за въздух.

- Прави се от същото растение, което използват за студения чай, дето толкова харесваш - обади се Янаса. Точно тя и разтриваше гърба. - Искаш ли още?

Това бе някакъв вид алкохол. Лечителите не пиеха въобще, тъй като наркомансията изискваше абсолютно ясно съзнание и воля. Ханани пое отново съда и отпи още няколко глътки, сбърчила лице, докато силната течност изгаряше хранопровода и.

Хендет, която я наблюдаваше с присвити очи от другата страна на огнището, се обади:

- Не си много добре, Чирак-Лечител.

Ханани вдигна поглед към нея. Янаса също се наведе напред, за да надникне в лицето и, и усмивката изчезна от нейното.