Свечеряване [bg]

— Деймън! — долетя през вратата немощен плачевен вик. — Деймън, добре ли си? Деймън! Отговори ми!

Вместо това той се озърна, огледа вратата, стори му се напълно нормална, след което я отвори. Ако някой го наблюдаваше в този момент отстрани, би се удивил защо вкара ключ в ключалката на една незаключена врата, след което произнесе само „стаята на Елена“, преди да отключи и отвори вратата.

А като влезе вътре, се затича.

Елена лежеше в безпомощен омачкан възел от чаршафи и одеяла върху пода. Опитваше се да се изправи, но от болка лицето й бе пребледняло като платно.

— Какво те избута от леглото? — попита я той. Идеше му да убие Шиничи, при това с много бавна и мъчителна смърт.

— Нищо. Чух някакъв ужасен шум веднага след затварянето на вратата. Опитах се да те повикам, но…

Деймън се вгледа в нея.

— И аз се опитах да те повикам, но… — Това изстрадало, наранено и изтощено създание се бе опитало да спаси него! При това толкова усърдно, че бе паднала от леглото?

— Съжалявам — рече тя със сълзи в очите. — Още не съм свикнала с гравитацията. Ранен ли си?

— Не колкото теб — отвърна той, като нарочно говореше грубо, отклонил очи настрани. — Направих една глупост, като излязох от стаята и къщата… което ми напомни нещо.

— За какво говориш? — попита нещастната Елена, загърната само с чаршафите.

— За този ключ. — Деймън й го подаде, за да го огледа. Беше златен и можеше да се носи като пръстен, но от него стърчаха две крила и му придаваха необикновена красота.

— Какво не е наред с него?

— Начинът, по който го използвах. В този ключ се крие силата на китсуне. Може да отключва всичко и да те отведе където пожелаеш. Той действа така: слагаш го в ключалката, казваш къде искаш да отидеш и после завърташ ключа. Забравих да направя това, като излязох от стаята.

Елена го изгледа озадачено.

— Но какво ще стане, ако вратата няма ключалка? Вратите на повечето спални не се заключват.

— Този ключ става за всички врати. Можеш да му заповядаш да си създаде своя ключалка. Това е съкровището на китсуне — което отнех от Шиничи, когато се вбесих, задето си пострадала. Той скоро ще поиска да му го върна. — Деймън присви очи и се усмихна леко. — Питам се кой от нас накрая ще го притежава. Забелязах още един в кухнята, резервен, разбира се.

— Деймън, всички тези приказки за магически ключове са интересни, но ако можеш първо да ме вдигнеш от пода…

Той тутакси се разкая. Сетне се запита дали да я върне в леглото или не.