Свечеряване [bg]

Върна се при Елена и започна нежно да изтрива засъхналата кръв от рамото й. Тя измърмори нещо и разклати глава, но той не престана, докато рамото й най-после не възвърна нормалния си вид.

После взе още една кърпа и се зае с глезена й. Още беше подут… скоро нямаше да може да бяга. Нейната тибия, предната от двете дълги кости под коляното й, беше заздравяла като по чудо. Това бе още едно доказателство, че Шиничи и Ши но Ши не се нуждаеха от пари, иначе просто щяха да предложат своя лечебен чай на пазара и да натрупат истинско състояние.

— Ние гледаме на нещата… различно — му бе споделил Шиничи, докато го фиксираше със странните си златисти очи. — Парите не означават много за нас. Какво има значение? Предсмъртната агония на закоравял негодник, който се бои, че ще отиде в ада. Да го наблюдаваме как се поти, опитвайки се да си спомни отдавна забравени битки. Първият съзнателен страх от самотата на новороденото, изтръгнато от майчината утроба. Емоциите на невярна съпруга, заловена от мъжа си с любовника си. Чувствата на девственицата… при първата й целувка и първата й нощ на познанието. На брат, желаещ да умре заради брат си. Ето такива неща.

И много други неща, които не бива да се споменават в любезна компания, помисли си Деймън. Много от тях бяха свързани с болката. Те бяха емоционални пиявици, които смучеха чувствата на смъртните, за да запълнят пустотата в собствените си души.

Усети как отново му прилоша, когато се опита да си представи… да определи с максимална точност… болката, която Елена трябва да е изпитвала, като е скочила от колата му. Трябва да е очаквала мъчителна смърт — но дори и тя е била по-добра вместо да остане с него.