Лунен ловец [bg]

— Затрудняваш разговора ни. Чакай да ти помогна.

Усетих как силата му премина от ръката в рамото ми и после в главата ми. Протичаше като поток от стомана. Между мен и Сю изникна стена, издигната от него.

— Престани.

— Трябва да се научиш да се предпазваш — в думите му се съдържаше лек укор. — Много неща ще ти се сторят по-лесни, щом свикнеш.

Пусна рамото ми, но силата оставаше като верига между нас. Беше странно и ме плашеше.

— Страх те е от мен.

Езикът му се стрелна напред — змийски. Не си правеше труда да го накара да прилича на човешко движение. Внезапно осъзнах, че причината за непрекъснатото облизване на устните изобщо не бе човешка. Змиите усещат с езика си. Отстъпих, леко притеснен. Той сви рамене.

— Може пък да не е толкова лошо. Повечето се страхуват. Агент съм на Следотърсачите, полицейската служба при нашето Правителство.

Сбърчих чело.

— Значи си същество — ченге?

Изсъска тихо:

— В известен смисъл, но предпочитам думата „Сази“. Ние не сме същества. От няколко години работя под прикритие и разследвам Лео.

Стой! „Сази“. Точно тази дума употреби Лео, когато бях в офиса му. Нарече ме „Сази“. Съсредоточих се върху обясненията на Боби. Работил под прикритие в продължение на години? Не можах да не изразя изненадата и възмущението си.

— Години? Господи, Боби, всички знаят, че Лео убива хора. И ти трябваха години да го разбереш?

Хвърли ми мръсен поглед и презрително скръсти ръце.

— Не, не ми бяха нужни години да го разбера. Нужни ми бяха години да събера достатъчно доказателства, за да бъде осъден. Винаги изяждаше уликите. Трудно се установява убийство, когато липсва тяло.

Направих неволна гримаса.

— Изяждал е уликите? Гади ми се.

Ала наистина представляваше проблем при същества, които се хранят с мърша. Топлото слънце грееше върху нас. Някак ми беше приятно да стоя там, без да усещам притеглянето на потребностите на Сю. Но беше и самотно. Хвърлих поглед към хангара. Надявах се, че всичко се развива добре. Боби забеляза и завъртя очи.

— Сега пък не внимаваш, защото не си свързан? О, я стига, Джодоне!

Усетих, че стената, която бе издигнал в съзнанието ми, изтънява. Потрепна и се превърна в невидима бариера. Ако се пресегнех, щях да я докосна. Но бе достатъчна. Боби абсолютно владее способностите си. Изпитвах едновременно завист и любопитство.

Езикът му отново се стрелна. Кимна.

— Любопитство. Хубаво. Готов ли си вече да отговориш на няколко въпроса?

Присвих очи. Приятел или не, оставаше си ченге.

— Ще ти кажа, когато чуя въпросите.