Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 165
Перейти на страницу:

„О, мили боже, не — мисли си Холи. — Господи, не!“

— Барбара?

— Тук има един мъж, Холи! — Барбара плаче и едва ѝ се разбира. — Удари Джером с нещо и той е в безсъзнание, май беше тухла, той кърви, много…

Тогава в слушалката прозвучава гласът на съществото, представящо се за Ондовски, което казва с професионалния си журналистически тон:

— Здрасти, Холи, Чет е на телефона.

Холи замръзва. Не за дълго, вероятно за няма и пет секунди, но в съзнанието ѝ е минало много повече време. Тя е виновна. Опитала се е да не замесва приятелите си, но те въпреки това са дошли. Защото се тревожат за нея, а това значи, че вината е нейна.

— Холи? Чуваш ли ме? — По гласа му усеща, че се усмихва. Защото обстоятелствата са се стекли в негова полза и се радва. — Това променя всичко, не си ли съгласна?

„Не бива да се паникьосвам — мисли си тя. — Мога да се откажа от живота си и да спася техния, но не бива да се паникьосвам. Ако се паникьосам, всички ще умрем“.

— Дали? — казва тя. — Все още държа онова, което искаш. Ако нараниш момичето, ако направиш още нещо на брат му, ще ти съсипя живота. Няма да ме спреш.

— Имаш ли пистолет? — Не ѝ дава възможност да отговори. — Естествено, че имаш. Аз нямам, но си нося керамичен нож. Много е остър. Не забравяй, че ще водя момичето с мен, докато си говорим на четири очи. Няма да я убия, ако те видя с пистолет в ръка, няма да пропилея един чудесен заложник, но ще я обезобразя пред очите ти.

— Няма да има пистолет.

— Мисля, че мога да ти се доверя за това. — Продължава да говори развеселено. Спокоен и уверен е. — Но ми се струва, че в крайна сметка няма да разменя парите за флашката. Вместо парите ще ти дам малката си приятелка. Как ти звучи това?

„Като лъжа“, мисли си Холи.

— Звучи ми приемливо. Дай да говоря пак с Барбара.

— Не.

— Тогава няма да ти дам кода. Той се разсмива.

— Тя го знае, канеше се да го въведе, когато брат ѝ я изненада. Наблюдавах ги иззад контейнера за боклук. Сигурен съм, че мога да я убедя да ми го каже. Искаш ли да я убедя? Ето така?

Барбара изпищява и звукът кара Холи да закрие уста с длан. Тя е виновна, тя е виновна, тя е виновна за всичко.

— Спри. Не я наранявай. Искам само да се уверя, че Джером е още жив.

— Засега. Издава странни гъгнещи звуци. Може да е получил мозъчна травма. Ударих го силно, наложи се. Здравеняк е.

„Опитва се да ме стресне. Не иска да разсъждавам, а само да реагирам“.

— Кърви доста обилно — продължава Ондовски. — Знаеш как е с раните на главата. Но е много студено и съм сигурен, че това ще ускори съсирването на кръвта. Като стана въпрос за студ, стига сме се размотавали. Дай ми кода, освен ако не искаш отново да ѝ извия ръката и този път да ѝ извадя рамото.

— Четири-седем-пет-три — казва Холи. Има ли друг избор?

13

Мъжът наистина има нож: черна дръжка, дълго бяло острие. Хванал Барбара за едната ръка — онази, която е извил, — посочва с върха на ножа към клавиатурата.

— Ти имаш честта да го набереш, мила моя.

Барбара въвежда числата, изчаква да светне зелената лампичка и отваря вратата.

— Не може ли да приберем Джером вътре? Аз мога го издърпам.

— Не се съмнявам, че можеш, но не. Изглежда ми хладнокръвен тип. Ще го оставим да постои още малко на хладно.

— Ще премръзне до смърт!

— Мила моя, ти ще изкървиш до смърт, ако не се размърдаш.

„Не, няма да ме убиеш — мисли си Барбара. — Не и преди да получиш каквото искаш“.

Но би могъл да я рани. Да ѝ избоде око. Да ѝ среже бузата.

Да ѝ отреже ухо. Ножът му изглежда много остър.

Тя влиза вътре.

14

Холи стои пред отворената врата на „Търси се“ и гледа по коридора. Мускулите ѝ потръпват от адреналина; устата ѝ е суха като камък в пустинята. Не мърда, когато асансьорът тръгва надолу. Не може да стартира програмата, докато не се върне.

„Трябва да спася Барбара — мисли си. — Както и Джером, ако не е прекалено късно“.

Чува как асансьорът спира на приземния етаж. После, след цяла вечност, потегля отново. Холи отстъпва назад, без да сваля очи от затворените врати на асансьора в края на коридора. Телефонът ѝ е до подложката за мишката на компютъра. Тя го пъха в предния ляв джоб на панталона си, после поглежда надолу, колкото да постави курсора върху ИЗПЪЛНИ.

Чува писък. Приглушен е от шума на движещия се нагоре асансьор, но е несъмнено момичешки. Барбара.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)