Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Да минем на остроумната, чудна и дръзка идея — прекъсна го Мазарини, прозорливият ум на когото предчувствуваше поражение. — Каква беше тая идея?
— Ето я; господин Мънк беше единствената пречка за възстановяването на негово величество детронирания крал и един французин намисли да унищожи тая пречка.
— Охо, но тоя французин е просто злодей — каза Мазарини — и идеята не е толкова остроумна, че да не прати автора й на площада Грев по решение на парламента, за да бъде обесен или измъчван.
— Ваше високопреосвещенство греши — сухо каза Атос. — Аз не казах, че въпросният французин е решил да убие Мънк, а само да го отстрани. Думите във френския език имат определени значения, които френските благородници познават съвършено. Впрочем това е военна работа; и всеки, който служи на кралете срещу неприятелите им, няма да попадне под съда на парламента, а на бога. И така, френският благородник намисли да залови господин Мънк и изпълни намерението си.
Кралят се оживи, като слушаше разказа за тия подвизи. Младият брат на негово величество удари с юмрук по масата и извика:
— О, чудесно!
— Той отвлякъл Мънк? — попита кралят. — Но Мънк е бил в лагера си…
— А благородникът бил сам, всемилостиви господарю.
— Чудесно! — извика Филип.
— Действително чудесно! — повтори кралят.
— Е, двама млади лъвове, пуснати на свобода! — прошепна кардиналът.
И без да скрива яда си, прибави:
— Не знаех тия подробности. Гарантирате ли за тяхната достоверност, господине?
— Разбира се, господин кардинал, защото сам видях тия събития.
— Вие?
— Да, монсеньор.
Кралят се приближи неволно до графа; херцог д’Анжу застана от другата страна на Атос.
— После, господине, после? — извикаха двамата едновременно.
— Всемилостиви господарю, французинът заловил господин Мънк и го завел при краля Чарлз II в Хага. Кралят освободил господин Мънк и в знак на благодарност генералът върнал на Чарлз. II трона на Великобритания, за който толкова храбри хора воюваха безрезултатно.
Филип почна да ръкопляска, обзет от възторг. Луи XIV, по-въздържан, се обърна към граф дьо Ла Фер и попита:
— И вярно ли е всичко това?
— Абсолютно вярно, всемилостиви господарю.
— Един от моите благородници е знаел тайната за съществуването на милиона и я е запазил?
— Да, всемилостиви господарю.
— Кой е тоя благородник?
— Аз, вашият покорен слуга — отговори Атос просто. Шепот на учудване беше наградата на Атос. Дори сам Мазарини вдигна ръце към небето.
— Господине — каза кралят, — ще потърся, ще се помъча да намеря средство да ви възнаградя.
Атос трепна.
— О, не за вашата честност: такава награда би ви оскърбила; но аз трябва да ви наградя за участието във възстановяването на брат ми Чарлз II.
— Разбира се — рече Мазарини.
— Такова тържество на доброто дело радва безкрайно целия кралски дом — прибави Ана Австрийска.
— Позволете — каза Луи XIV. — Вярно ли е също, че един човек сам се е промъкнал до Мънк в лагера му и го е отвлякъл?
— Тоя човек имаше десет помощници, взети от най-долната класа.
— Нищо повече?
— Нищо повече.
— И кой е той?
— Господин д’Артанян, бивш лейтенант на мускетарите на ваше величество.
Ана Австрийска се изчерви. Мазарини се засрами, пожълтя. Луи XIV стана мрачен и капка пот падна от бледото му чело.
— Какви хора! — промърмори той.
И неволно хвърли на министъра поглед, който би го уплашил, ако в тоя миг Мазарини не беше скрил главата си под възглавницата.
— Господине — извика младият херцог д’Анжу, като сложи бялата си женствена ръка върху рамото на Атос, — кажете на тоя храбър мъж, моля ви се, че братът на френския крал ще пие за негово здраве утре пред сто най-известни френски благородници.
И като каза тия думи, младият човек забеляза, че в ентусиазма си беше смачкал единия си маншет. Той се залови най-грижливо да го оправи.
— Да поговорим за работата, всемилостиви господарю — каза Мазарини, който не се ентусиазираше и не носеше маншети.
— Добре, господине — отговори Луи XIV. — Съобщете ни за целта на вашето посланичество, господин графе — прибави той, като се обърна към Атос.
Атос заговори и тържествено предложи ръката на лейди Анриет Стюърт на младия принц, брата на краля.