Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Все пак, господин фрондьор — рече Мазарини весело, — след краля работата, с която сте се натоварили…
— С която ме натовариха, монсеньор, аз не търся работите.
— Така да бъде! Все пак, казвам, тая работа ще мине през моите ръце… Да не губим скъпоценно време… Кажете ми условията.
— Аз имах честта да кажа на ваше високопреосвещенство, че ми е неизвестно съдържанието на писмото, в което е изложена волята на негово величество крал Чарлз II.
— Слушайте, вие ставате смешен с вашата упоритост, господин Атос. Вижда се, че сте общували с тамошните пуритани… Аз зная вашата тайна по-добре от вас и вие не бяхте прав може би, дето не оказахте известно уважение на един много стар и много болен човек, който е работил много в живота си и е воювал смело за идеите си, както вие за вашите… Вие не искате да ми кажете нищо? Добре. Вие не искате да ми предадете писмото си?… Чудесно! Елате с мене в стаята ми, вие ще говорите на краля… и пред краля… Но още една дума: кой ви даде Златното руно? Спомням си, че станахте кавалер на Жартиерата, но за Златното руно не знаех…
— Монсеньор, неотдавна по случай сватбата на негово величество Луи XIV Испания изпратила на краля Чарлз II грамота за Златното руно, в която било оставено празно мястото за името. Чарлз II ми предаде грамотата, като вписа в нея моето име.
Мазарини стана, облегна се на ръката на — Бернуен и така влезе в стаята си точно когато долагаха: „Господин принцът!“ Действително принц дьо Конде, първият кръвен принц, победителят при Рокроа, Ланс и Нордлинген, влизаше при монсеньор Мазарини, последван от благородниците си, и вече се кланяше на краля, когато първият министър повдигна завесата си.
Атос успя да види как Раул стисна ръката на граф дьо Гиш и отговори с усмивка на почтителния поклон от страна на сина си.
Той успя също да види, че кардиналът засия от радост, когато забеляза пред себе си грамаден златен куп, спечелен от граф дьо Гиш, докато играеше вместо негово високопреосвещенство. И така, забравил посланика, посланичеството и принца, първата му мисъл беше за златото.
— Как! — извика старецът — Всичко това е… печалба?
— Да, монсеньор, около петдесет хиляди екю — отговори граф дьо Гиш и стана. — Да предам ли мястото на ваше високопреосвещенство, или да продължавам?
— Предайте го, предайте го! Вие не сте предпазлив. Ще загубите отново всичко, което сте спечелили, пусто опустяло!
— Монсеньор! — каза принц дьо Конде, като се поклони.
— Добър вечер, господин принце — отговори министърът безцеремонно. — Много е любезно от ваша страна, че дойдохте да посетите един болен приятел.
— Приятел!… — повтори граф дьо Ла Фер, като слушаше смаяно това чудовищно съчетание на думи. — Приятел! Когато се отнасяше за Мазарини и Конде.
Мазарини отгатна мисълта на фрондьора, защото му се усмихна тържествуващо, и веднага каза, като се обърна към краля:
— Всемилостиви господарю, имам чест да представя на ваше величество господин граф дьо Ла Фер, посланик на негово величество краля на Англия… Държавна работа, господа! — прибави той, като се обърна към гостите, и по негов знак излязоха всички начело с принц дьо Конде.
Раул хвърли последен поглед на граф дьо Ла Фер и последва господин дьо Конде.
Филип Д’Анжу и кралицата сякаш се съвещаваха дали да тръгнат.
— Семейна работа — изведнъж каза Мазарини, като ги спря. — Господинът, когото виждате, е донесъл на краля писмо, в което Чарлз II, напълно възстановен на трона, предлага бракосъчетание между негово височество, брата на краля, и принцеса Анриет, внучка на Анри IV… Бъдете тъй любезен да предадете на краля акредитивното си писмо, господин графе.
За миг Атос остана смаян. Как можеше министърът да знае съдържанието на едно писмо, с което нито за миг не се беше разделял? Но продължавайки да се владее, Атос подаде писмото на младия крал Луи XIV, който се изчерви и го взе. Тържествено мълчание настъпи в стаята на кардинала. То се нарушаваше само от звънтенето на златото, което Мазарини слагаше с жълтата си и суха ръка в една касичка, докато кралят четеше писмото.
XLI
РАЗКАЗЪТ
Лукавството на кардинала не даваше възможност на посланика да каже много неща; но думите за възстановяването на Чарлз II поразиха краля. Той се обърна към графа, когото гледаше втренчено от влизането му, и попита:
— Господине, бъдете тъй добър да ни дадете някои подробности за положението в Англия. Вие идвате точно оттам, вие сте французин и ордените, които блестят на гърдите ви, показват, че сте толкова заслужил, колкото и знатен.