Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Ричър легна на една страна. Изпъна крака и се подаде край основата на скалата. Стреля веднъж и улучи врага в гърдите. Онзи рухна на камъните. Пушката отхвръкна надясно. Ричър остана на място. Вгледа се внимателно. Онзи не беше мъртъв. Затова Ричър стреля още веднъж. Улучи го в темето. Тъй бе по-милосърдно, отколкото да се мъчи още десет минути със зееща рана в гърдите.
Ехото на кратката престрелка заглъхна в планинската тишина и въздухът отново застина. Другите седем души не се виждаха никъде. Всички камиони бяха клекнали на предните джанти. Извън строя. Можеше и да ги изкарат някак от котловината, но още първият остър завой щеше да смъкне спуканите гуми. С камионите беше свършено. Без съмнение.
Ричър пропълзя десет метра назад и се изправи между дърветата. Изтича надолу по склона и пое обратно към Бастиона. Седемнайсет патрона в глока, девет в пушката. Напредваше, но на висока цена.
Кучетата го срещнаха на половината път. Две едри, мощни животни. Немски овчарки. Видя ги точно когато го видяха и те. Препускаха с онази безгранична енергия, характерна за едрите кучета. Дълги, изящни скокове, стръвни очи, зинали влажни муцуни. Рязко заковаха с изпънати предни крака и в едно неуловимо движение смениха посоката. Бяха на трийсет метра от него. На двайсет. Десет. Ускоряваха. С прилив на нова енергия. От гърлата им се надигаше глухо ръмжене.
Ричър беше наясно с хората. Кучетата бяха съвсем друго нещо. Хората имат свободен избор. Ако някой човек се втурнеше озъбен насреща му, значи го правеше, защото така е решил. Сам си поемаше риска. Ричър не отговаряше за последствията. Но с кучетата не беше така. Те нямаха свободен избор. Лесно се подлъгваха. И възникваше морален проблем. Никак не му се искаше да стреля по куче само защото са го подвели да постъпва неразумно.
Остави глока в джоба си. Пушката му се стори по-подходяща. Беше със седемдесет и пет сантиметра по-дълга от пистолета. Седемдесет и пет сантиметра допълнително разстояние изглеждаха умна идея. Кучетата спряха съвсем наблизо. Козината по вратовете им бе настръхнала. И по цялата дължина на гръбнака. Приведоха се с разперени предни лапи, от снишените им муцуни излиташе мощно ръмжене. Имаха жълтеникави зъби. Много. И кафяви очи. Ричър зърна черни ресници, изящни като на младо момиче.
Едното стоеше малко по-напред от другото. Водачът на глутницата. Ричър знаеше, че при кучетата трябва да има йерархия. Щом са две, значи едното трябва да е по-горе от другото. Като при хората. Не знаеше как го уреждат помежду си. Може би чрез сплашване. По миризмата. Или със схватки. Погледна първото куче. Право в очите. Понякога бе чувал хората да говорят за кучета. Никога не проявявай страх, така казваха. Овладей кучето с поглед. Не му давай да разбере, че се страхуваш. Ричър не се страхуваше. Стоеше с пушка М–16 в ръцете. Само едно го плашеше — че може би ще се наложи да я използва.
Мълчаливо се втренчи в кучето, като че имаше работа с някой разхайтен войник. Строг, безмълвен поглед като физическа сила, като студен, смазващ натиск. Хладните, сурови очи не мигат. Стотици пъти бе успявал да се наложи над хората. Сега успя и с кучето.
Кучето беше обучено само отчасти. Ричър усети това. То знаеше какво да прави. Но не и как да го направи. Не беше обучено да пренебрегва реакцията на жертвата. Сега гледаше човека в очите и отстъпваше милиметър по милиметър, сякаш погледът притискаше мъчителна тежест върху тясното му чело. Ричър засили градуса на напрежение. Присви очи и оголи зъби. Направи гримаса като злодей от калпав филм. Главата на кучето клюмна. То завъртя очи нагоре, за да не изпусне човека от поглед. Опашката му провисна между краката.
— Седни — нареди Ричър.
Каза го спокойно, но твърдо. С мощно ударение на втората сричка. Кучето се подчини автоматично. Подви задни крака и седна. Другото изкопира движението му като сянка. Седяха и гледаха от долу на горе.
— Легни — каза Ричър.
Кучетата не помръднаха. Седяха и го гледаха с недоумение. Навярно бе сбъркал думата. Не познаваха тази команда.
— Долу — каза Ричър.
Те протегнаха предни лапи и се отпуснаха на земята. Продължаваха да го гледат.
— Стой — каза Ричър.
Изгледа ги, за да разберат, че не се шегува, и тръгна на юг. Наложи си да крачи бавно. След като мина пет метра през дърветата, спря и се обърна. Кучетата лежаха. Бяха извили глави и го гледаха как се отдалечава.