Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
След шест километра на север изкачиха полегат баир и навлязоха в завой. Намалиха скоростта и спряха под висока скална издатина. Командирът на пехотинците скочи от кулата и изтича на север по пътя. Уебстър, Джонсън и Макграт слязоха и побързаха след него. Край ръба на скалата спряха и бавно се промъкнаха отвъд завоя. Надникнаха напред и надолу в оврага. Гледката беше внушителна.
Оврагът пресичаше пътя им почти по права линия отляво надясно. И не беше просто дълбок изкоп. Представляваше огромен ров и грамадно стъпало. Цялата земна кора се бе разкъсала и южната част бе пропаднала под нивото на северната. Като две съседни секции на старо бетонно шосе с един сантиметър разлика във височината. Издигнат до геологичен мащаб, този сантиметър се превръщаше в цели петнайсет метра.
При разцепването и пропадането на земната кора от ръбовете се бяха откъртили грамадни канари. Напорът на ледниците ги бе претъркалял на юг. За милион години ледът, дъждовете и бурите бяха разширили пукнатината, докато се превърне в дълбока яма. Тя прорязваше скалните слоеве до мястото, където отново се съединяваха. Тук-там достигаше ширина сто метра. Другаде по-плътни породи я ограничаваха само до двайсетина.
После корените на хиляди поколения дървета и зимните мразове бяха изгризали ръбовете, за да ги превърнат в стръмно, назъбено надолнище към дъното и също тъй стръмно нагорнище към южния край, петнайсет метра по-горе. Ниски криви дръвчета, преплетени храсталаци и сипеи покриваха склоновете. Самият път се издигаше постепенно върху бетонни колони и достигаше моста. После по нови бетонни колони се спускаше от северната страна и продължаваше през гората към планините.
Но мостът беше унищожен. Някой бе взривил двете централни опори. Пет-шест метра от средната му част лежаха на дъното трийсет метра по-долу. Застанали до скалата, четиримата виждаха останките от пътя, пръснати из оврага.
— Какво мислите? — тревожно запита Джонсън.
Командирът на пехотинците набързо оглеждаше оврага с бинокъл. Наляво, надясно, нагоре, надолу, колкото да проучи терена.
— Мисля, че е скапана работа, сър — отвърна той.
— Ще можете ли да минете? — запита Джонсън.
Онзи отпусна бинокъла и поклати глава.
— Няма начин, мътните да го вземат.
Той пристъпи плътно до генерала, за да виждат от един и същ ъгъл. Заговори бързо, като сочеше с пръст.
— Можем да слезем до дъното. Хей там, по онзи сипей, където наклонът е горе-долу приличен. Изкачването отсреща обаче ще е проблем, сър. Бронетранспортьорът не може да се катери по стръмнини над четирийсет и пет градуса. А почти целият северен склон е далеч по-стръмен. На места се издига почти отвесно. По-полегатите площадки са гъсто обрасли. И има отсечени дървета. Виждате ли там, сър?
Той посочи гората по отсрещния склон. На много места лежаха повалени дървета с дънерите на юг.
— Засеки — каза командирът на пехотинците. — Машината ще забуксува пред тях. Непременно. По нагорнището, без инерция, няма да се справи и танк. Влезем ли в тази яма, няма измъкване, това е.
— И какво ще правим, по дяволите? — запита Джонсън.
Офицерът сви рамене.
— Доведете сапьори. Взривената част е само пет-шест метра. Можем да построим временен мост.
— Колко време ще трябва? — запита Уебстър.
Офицерът отново сви рамене.
— За да дойдат дотук ли? Поне шест часа. Може би осем.
— Много е — каза Уебстър.
В този момент запращя радиостанцията в джоба на Макграт.
39
Ричър се спотайваше в гората. Тревожеха го кучетата. Само за тях не беше уверен. С хората знаеше как да се справя. Но с кучетата нямаше почти никакъв опит.
Намираше се между дърветата на север от Бастиона и южно от стрелбището. От километър и половина бе чул падането на хеликоптера. Тежката машина рухна с опашката надолу, като размазваше и трошеше дърветата по склона. Изглежда, в последния момент чинукът се бе плъзнал настрани, за да падне на около двеста метра от съдебната сграда.
Нямаше взривове. Нито в градчето, нито около хеликоптера. Ричър се надяваше екипажът да е оцелял. Предполагаше, че дърветата и разпадането на грамадния кух корпус може да са смекчили удара. Бе виждал пилоти, преживели далеч по-страшни премеждия.
Държеше автоматична пушка М–16, а в джоба си имаше пистолет. Глокът беше зареден докрай. Седемнайсет патрона. Пушката беше с къс пълнител. Двайсет патрона без онзи, който изхаби преди малко за човека с ракетохвъргачката. Другата пушка имаше дълъг пълнител. Трийсет патрона. Само че беше скрита в гората. Защото Ричър имаше едно желязно правило: винаги избирай оръжието, за което знаеш със сигурност, че е в изправност.