Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
— Имате осем морски пехотинци — каза Боркен. — И бронирана кола. Нашите разузнавачи са навсякъде. Наблюдаваме ви. Както вие ни наблюдавате с ония гадни самолети. Голям късмет имате, че стингърите не стигат толкова нависоко, инак нямаше да се отървете само с един скапан хеликоптер.
Уебстър не отговори. Оглеждаше хоризонта. Макграт също търсеше машинално слънчеви проблясъци по лещите на бинокъл.
— Вероятно в момента сте близо до моста — каза Боркен. — Прав ли съм?
Уебстър сви рамене. Макграт енергично закима.
— Да, сега сме близо до моста — отговори Уебстър.
— Искам морските пехотинци на моста — каза Боркен. — Да седнат един до друг на ръба. С бронираната кола зад тях. Искам го веднага, разбра ли? Иначе ще се заемем с Холи. Избирай, Уебстър. Или пък да реши генералът. Дъщерята си е негова, пехотинците също, нали?
Джонсън се опомни и вдигна очи. Пет минути по-късно морските пехотинци седяха на разбития край на шосето, провесили крака в пропастта. Бронетранспортьорът стоеше зад тях. Уебстър още беше зад скалата заедно с Макграт и Джонсън. Продължаваше да държи радиостанцията до ухото си. Чуваше приглушени звуци. Сякаш Боркен бе закрил микрофона с длан и говореше по друга радиостанция. Тихият му глас се редуваше с пращящи отговори. Най-сетне дланта се отдръпна и гласът заговори високо и ясно.
— Браво, Уебстър, добре го свърши. Нашите разузнавачи ги виждат чудесно. Снайперистите също. Мръднат ли, мъртви са. Кой друг е при теб?
Уебстър се поколеба. Макграт енергично поклати глава.
— Не виждаш ли? — запита Уебстър. — Мислех, че ни наблюдавате.
— Не точно сега — отвърна Боркен. — Наредих на хората да се отдръпнат малко. На отбранителни позиции.
— Никой друг няма — каза Уебстър. — Само аз и генералът.
Ново мълчание.
— Добре, вървете при пехотинците — каза Боркен. — На моста. В края на редицата.
Уебстър дълго стоя неподвижен. С вкаменено лице. После стана и кимна на Джонсън. Джонсън се изправи залитайки и двамата тръгнаха покрай завоя. Оставиха Макграт сам, приклекнал зад скалата.
Макграт изчака две минути и пропълзя на юг към шевролета. Гарбър и адютантът на Джонсън бяха отпред, Милошевич и Броган стояха отзад. Всички го гледаха.
— Какво става, по дяволите? — запита Броган.
— Здравата я закъсахме — каза Макграт.
След две минути забързани обяснения всички бяха на същото мнение.
— И какво сега? — запита Гарбър.
— Трябва да измъкнем Холи — каза Макграт. — Преди онзи да е разбрал, че го баламосваме.
— Но как? — попита Броган.
Макграт го погледна. После погледна Милошевич.
— Ние тримата — каза той. — В края на краищата това е наша работа. Наречете го както щете: тероризъм, подривна дейност, отвличане, все е задължение на Бюрото.
— И ние да го направим? — възкликна Милошевич. — Само тримата? Сега?
— Имаш ли по-добро предложение? — отвърна Макграт. — Ако искаш нещо да стане, свърши си го сам, нали така?
Гарбър бе извърнал глава и оглеждаше тримата на задната седалка.
— Ами вървете да го свършите — каза той.
Макграт кимна и вдигна ръка. Разпери три пръста.
— Аз съм палецът — каза той. — Тръгвам на изток от пътя. Броган, ти си показалецът. Ще изминеш около километър и половина на запад от пътя и тръгваш оттам. Мило, ти си средният пръст. Отдалечаваш се три километра на запад и тръгваш на север. Промъкваме се поотделно на километър и половина един от друг. Срещаме се на пътя един километър преди града. Ясно?
Броган направи гримаса. После кимна. Милошевич сви рамене. Гарбър погледна Макграт, а адютантът включи двигателя и бавно подкара на юг. Спря след около четиристотин метра, където скалите свършваха и имаше свободен достъп на юг и на север. Тримата агенти провериха оръжието си. Всеки имаше служебен револвер трийсет и осми калибър в лъскав кожен кобур под мишницата. Шест патрона в барабана и резервен пълнител с още шест в джоба.
— Опитайте се да отнемете две-три пушки — каза Макграт. — Пленници не ни трябват. Видите ли някое копеле, стреляйте на месо.
Милошевич имаше най-дълъг път, затова тръгна пръв. Изтича през пътя и пое право на запад из планинските шубраци. Добра се до групичка дървета и изчезна. Макграт запали цигара и прати Броган след него. Гарбър изчака, докато и той изчезна в дърветата, после се обърна към Макграт.
— Помнете какво ви казах за Ричър. Не греша. Той е на ваша страна, повярвайте ми.
Макграт сви рамене и продължи мълчаливо да пуши. Отвори вратата на шевролета и се измъкна навън. Смачка цигарата с крак и се отдалечи на изток през крайпътната трева и храсталаците.