Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Лицето й леко посърна.
— Това вече не е толкова добра новина — в центъра на Нюхейвън, като една клетка покрива целия град.
— Е, все пак е нещо — отбеляза Грейс. — Дали има някакво съвпадение в това, че Нюхейвън е морско пристанище?
— Вече пуснах сигнал до всички пристанища — осведоми го Ема-Джейн.
— За какво?
— За Ашли Харпър и Александра Хюрън — това е името, което е използвала в Канада преди четири години.
Тя явно имаше какво още да каже, затова Грейс я остави да продължи.
— Проверих и нейното ауди ТТ. Изплаща се от нейно име, взета е от търговец в Хамърсмит преди година. Всички вноски до момента са изрядни и в срок. Същото е и с къщата, взета на изплащане, но лизингът изтича този месец.
— За да съвпадне със сватбата? — предположи Брансън.
— Доста е възможно — съгласи се Баутууд. — Но водена от шесто чувство, накарах нашите нови попълнения да се свържат с всички фирми за коли и микробуси под наем в района и да им дадат предишните имена на Ашли Харпър, заедно с настоящото. Нищо не изскочи на името на Ашли Харпър — продължи тя. — Но десет минути след полунощ — тази сутрин — жена на име Александра Хюрън наела мерцедес от местен клон на Авис до летище Гетуик с кредитна карта от Торонто Доминиън Банк. Асистентът, обслужил клиентката, я идентифицира по снимките като Ашли Харпър.
— Пътните камери — започна Грейс. — Онова, което…
Глен Брансън вдигна ръка.
— Вече работим по тази следа. Проверяваме всяка камера между Гетуик и Нюхейвън от момента, в който е взела колата.
— Напуснала е къщата си около час преди да отидеш там, Ник — обърна се Рой към детектив Никол.
— Да.
— Знаем ли как е стигнала до летището?
— Не.
Грейс замълча. Известно време никой нямаше какво да каже. Той внимателно премисляше случилото се вчера по часове — кога беше видял Марк Уорън, кога двамата с Глен Брансън посетиха Ашли. Марк Уорън отива в гората да помогне за намирането на гроба. Парите биват прехвърлени. Смъртта на Марк Уорън. Ашли наема кола под друго име.
Сега вече знаеше каква е играта й; беше достатъчно ясно. И знаеше, че трябва да я намерят. Нищо друго нямаше значение в момента.
При това бързо.
Ако вече не беше прекалено късно.
84
— Бога ми, жено, четири шибани куфара — какво ти става, Алекс?
— Какво искаш да кажеш?
— Няма да ти помагам да мъкнеш четирите шибани куфара, това искам да кажа.
— Тогава ще вземем носач.
— Ами таксата за свръхбагаж?
— Пътуваме в клубна класа, Вик, там се допуска повече багаж. Успокой се.
— Да се успокоя ли, мамка му? Защо просто не оставиш тия боклуци и не си купиш нови неща в Сидни — имат магазини и там, нали знаеш!
Ашли, облечена в тъмносин панталон Прада и с високи обувки, стоеше между куфарите си във всекидневната на малката къща в Нюхейвън, сложила предизвикателно ръце на кръста и с поглед, втренчен през прозореца. Гледката от отдалечената къща на върха на хълма обхващаше почти целия град и доста от пристанището към него.
Наблюдаваше как пътническият ферибот през Ламанша се плъзга покай пристанищната дига и се отправя в морето. Беше мрачен, сив и влажен ден; тя се потеше, което, в добавка с лошото й настроение и предстоящия цикъл, влошаваше нещата още повече.
Извърна се към него и язвително повиши глас:
— Нима? Има магазини в Сидни? Имаш предвид магазини, в които влизаш и купуваш нещо?
— О, разкарай се, глупава краво — не ми говори като на някакъв шибан прислужник.
— Ти се разкарай! Защо трябва да оставям тези неща? Това е моят живот.
— Какво искаш да кажеш, че това е твоят живот?
С ръста си от метър и осемдесет Вик беше с около сантиметър по-висок от нея, но винаги й се бе струвало, че е доста по-едър. Имаше жилавото, мускулесто телосложение и излъчване на побойник, с татуирани ръце, подстригана по войнишки коса и издялано, красиво лице. Дрехите му допълваха военния му имидж; в този момент беше облечен с военно яке върху черна тениска, широки войнишки панталони в цвят каки и черни войнишки ботуши.
— Искаш да кажеш, че Майкъл е животът ти? Марк? Тези двама мухльовци са животът ти, това ли искаш да кажеш? Да не би нещо да не схващам — мислех, че аз съм животът ти, тъпа кучко.
— И аз така мислех — каза Ашли през зъби, задържайки сълзите си.
— Тогава какво, по дяволите, значи това?
— Нищо — отвърна тя.
Вик я сграбчи за раменете и я извърна с лице към себе си.
— Алекс, успокой се, добре. Почти успяхме, вече сме на финала; хайде да се успокоим.
— Аз съм съвършено спокойна — заяви му тя. — Ти си този, който е напрегнат.
Той я придърпа към себе си. Вгледа се в зелените й очи. След това нежно отмахна няколко кичура коса, паднали върху челото й.