Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
След това двамата с Брансън прекараха още десет минути на телефона, за да свикат екип, който да се събере в Съсекс Хаус в 5 часа сутринта. Накрая Грейс съжали приятеля си и го прати да се прибере вкъщи и да подремне два часа.
Следващото обаждане беше до детектив Никол, на когото първо се извини за безпокойството, след което го инструктира да се отправи към къщата на Ашли Харпър и да следи за някакви промени.
В 2 часа сутринта с подписана заповед в ръка, Грейс се прибра у дома, нагласи будилника си за 4:15 и се срути смазан на леглото.
Когато натисна будилника и автоматично скочи от леглото в тъмната стая, той чу първите чуруликания на птичия хор по изгрев слънце, които му напомниха, докато влизаше под душа, че макар лятото още да не е настъпило, оставаше по-малко от месец до най-дългия ден, 21 юни.
В 5 часа Грейс се върна в Съсекс Хаус, чувствайки се забележително бодър след двата часа сън. Бела и Ема-Джейн вече бяха там, както и Бен Фар, сержант с кръгло лице и брада, наближаващ петдесетте, който щеше да се занимава с доказателствата, а също и Джо Тиндал. Глен Брансън пристигна няколко минути по-късно.
На по чаша кафе Грейс набързо ги запозна със ситуацията. Малко след пет и половина всички, облечени в предпазни жилетки, потеглиха с микробус транзит и полицейска кола, която Брансън шофираше, а Грейс седеше на седалката до него.
Когато стигнаха до улицата на Ашли, старши детективът каза на приятеля си да паркира до цивилната астра на Ник и свали прозореца си.
— Всичко е спокойно — докладва Никол.
— Добро момче — похвали го Грейс, като забеляза, че аудито на Ашли Харпър беше на обичайното си място пред къщата й. Каза на Никол да покрива улицата отзад и продължиха.
Нямаше свободни места на улицата, затова паркираха до аудито. Грейс даде няколко минути на Ник Никол да заеме позиция, след което начело на полицейския отряд пристъпи към предната врата и вече на пълна дневна светлина позвъни на звънеца.
Нямаше реакция.
Позвъни повторно, сетне след минута опита пак. Накрая кимна на Бен Фар, който отиде до транзита и извади свръхтежка стенобойна машина с размера на пожарогасител. Поднесе я към вратата, засили я и тя зейна отворена.
Грейс влезе пръв.
— Полиция! — изкрещя той. — Ехо? Полиция!
Посрещнаха го безшумните мигащи светлини на музикалната уредба. Последван от останалите от екипа, той се изкачи по стълбите и спря на площадката на първия етаж.
— Ехо! — провикна се отново Грейс. — Госпожице Харпър?
Тишина.
Отвори една врата, която водеше към малка баня. Следващата врата беше на малка приветлива спалня за гости, която изглеждаше така, сякаш никога не е била използвана. Той се поколеба, след което отвори вратата на голямата спалня с огромно легло, в което очевидно никой не бе спал тази нощ. Завесите бяха дръпнати. Намери ключа за осветлението, натисна го и няколко лампички осветиха стаята.
Мястото създаваше усещане, че е изоставено, като хотелска стая, очакваща следващия наемател. Видя безупречно чист юрган върху легло с огромни размери, телевизор с плосък екран, радио с часовник и няколко снимки на басейна „Хокни“ на стената.
Но не и Ашли Харпър.
Къде, по дяволите, беше тя?
Усетил остро пробождане на паника, той размени поглед с Глен Брансън. И двамата знаеха, че някъде по трасето бяха надхитрени, но къде и как? За момент единственото, което се въртеше в главата му, бе скандалът, който ще отнесе от Алисън Воспър, ако се окаже, че е събудил съдия посред нощ, за да получи заповед за обиск без особена причина.
А можеше да има всякакви причини Ашли Харпър да не е тук тази нощ. За момент се ядоса на приятеля си. Всичко беше по вина на Глен. Той го беше въвлякъл в този проклет случай. Цялата история нямаше нищо общо с него, не беше негов проблем. А сега си беше навлякъл шибания проблем и ставаше все по-зле.
Опита се да направи преглед на ситуацията, да помисли как да си спаси задника, ако Номер 27 му се нахвърли. Смъртта на Марк Уорън. Бележката. Пръстът в хладилника. Разкритията на Ема-Джейн. Имаше един куп неща, които не бяха както трябва. Марк Уорън, толкова войнствено настроен на тържеството за сватбата. Брадли Кънингам, толкова спокоен, толкова изтупан на сватбата.
„Но тези гащи са ми страшно неудобни… Наех костюма от прекрасния ви «Мое Брос», но май ми дадоха друг чифт гащи!“
От времето, което бе прекарал в Съединените щати и Канада, и от разговорите, които бе водил за разликите в техния език, Грейс знаеше, че изисканите американци и канадци може и да нарекат обикновените панталони „гащи“, но за официалните ще използват „панталони“. Това беше моментно издаване, че Брадли Кънингам може би не е този, за който се представя.