Убийствено просто

След няколко минути си пое дълбоко дъх на два пъти и кислородната атака за момент го ободри донякъде. Изправи се и се огледа. След малко щеше да разбере дали днес ще имат нужда от него. Надяваше се, че не и че ще успее да се върне в Съсекс Хаус, помисли си той, докато се оглеждаше за човека, с когото трябваше да говори — Лиз Райли от кралската прокуратура.

В залата имаше около стотина души, включително няколко адвокати в тоги и асистенти. Грейс забеляза Лиз в другия край на помещението, изискано облечена, консервативна на вид жена, около трийсетинагодишна, която държеше в ръце папка и водеше разговор с адвокат, когото старши детективът не познаваше.

Прекоси залата и застана наблизо, след като улови знака й, че ще говори с него след момент. Когато накрая се откъсна от адвоката, тя изглеждаше развълнувана.

— Имаме евентуален нов свидетел!

— Наистина ли? Кой?

— Момиче на повикване от Брайтън. Обади се в прокуратурата миналата вечер, обясни, че следи процеса във вестниците, и заяви, че Суреш Хюсеин я е пребил по време на секс сеанс. Той е бил в нощта на десети февруари миналата година в Брайтън.

Десети февруари беше нощта на убийството, за което Суреш Хюсеин беше подсъдим.

— Хюсеин има желязно алиби, че в онази нощ е бил на вечеря в Лондон с двама приятели. И двамата го потвърдиха — отбеляза Грейс.

— Да, така е, но и двамата са негови служители. Това момиче не е. Тя се ужасява от него — причината да не се обади по-рано е, че са я заплашили с убийство, ако го направи. А има и проблем — тя не вярва на полицията. Ето защо се обади на нас, а не в полицията.