Гордостта на завоевателите

— Правите грешка, Кавана — тихо каза Бронски. — Голяма грешка.

— Няма да е за първи път — отвърна Кавана. — Колчин, да потърся ли нещо, с което да ги вържем?

След пет минути вече бяха готови за тръгване. А след още две Колчин нареди на охраната пред вратата да влезе вътре и двамата с Кавана потеглиха с колата на Бронски.

— Какво ще правим с Хил? — попита Кавана. — Да рискувам ли да му се обадя?

— По-добре недейте — отговори Колчин. — Има голяма вероятност да го подслушват. Освен това той няма да може да се измъкне, без Фиббит да го види и да вдигне шум.

Кавана кимна.

— Значи се връщаме на плана за измъкване от Формби. Само че с два дни закъснение.

— И с много хора по дирите ни. — Колчин го погледна сурово. — Сър, искам да съм сигурен, че си давате сметка в какво се набъркахме. Сега сме бегълци. И мога да ви уверя, че това никак няма да е приятно. Ако искате да се върнем, можем да го направим. Аз съм този, който наруши законите. Вие все още сте съвсем чист.

— Въпреки това ще ме затворят — напомни му Кавана. — Бронски беше пределно ясен. Във всеки случай и без това ще имам големи неприятности заради Арик и Куин. Какво значение имат няколко години затвор в повече?

— Май сте прав, сър — каза Колчин.

Кавана вдигна глава към синьото небе.

— Каквото и да се случва в този момент в Доркас, Мелинда е там. Не мога да оставя нещата така. Особено след като не можах да помогна на Фелиан.

Колчин не отговори. На Кавана не му беше трудно да разбере за какво мисли.

— Къде отиваме? — попита Кавана.