Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Няма да е необходимо — каза Макс и в гласа му прозвуча нескрито облекчение. — Жизнените му функции са били забавени и сега започват да се възстановяват. Има ли ампули с никакъв стимулант в чантата?
— Има — каза Куин. — Води се в комплекта.
— Започнете с една доза — каза Макс. — Да видим как ще му подейства.
— Ясно. — Арик заби иглата и натисна буталото на спринцовката. — Някаква промяна?
— Момент — каза Макс. — Да, определено помага. Вярвам, че е вън от опасност. Поне за момента.
— Когато се върнем на звездолета, ще извършим по-пълен преглед — добави Куин. — Можем да ползваме и аптеката, която сестра ви натовари на борда.
Арик прегърна Фелиан и го притисна до себе си, както правеше, когато бяха деца. Бяха го намерили. Наистина го бяха намерили!
— Благодаря ти, Куин — тихо каза той и очите му се напълниха със сълзи. — На теб и на всички.
— Ние също сме доволни — отговори Куин. — А сега — към къщи.
— Решихме да се отправим директно към Едо — каза Арик, докато се носеше във въздуха към вратата. — Доркас и Мрач са по-близко, но според Куин полковник Холоуей още е бесен и няма да миряса, докато не ни бутне в затвора.
— Вероятно няма да може да ви направи нищо дори и да иска — успокои го Фелиан и отпи от тубата кафе… истинско земно кафе… — Освен ако Командването не пренасочи някои бойни кораби към региона.
— Вярно е — съгласи се Арик. — Във всеки случай така беше преди четири дни. А при дадените обстоятелства на никого от нас не му харесва идеята да отидем с всичко това в мрачанското космическо пространство.
— Не мога да ви виня — каза Фелиан. — Макар че според мен цялата идея е просто губене на време. Дори Командването да възложи на една бърза ескадрила да се върне тук, ще трябват осемдесет часа за път плюс времето за нейното комплектуване. Достатъчно време зхиррзхианците да си съберат багажа и да се изметат.
— Куин знае това — каза Арик. — Все пак може да са останали някои парчетии, които заслужава да се прегледат.
— Може. Във всеки случай е по-приятно от даването на показания пред военния съд.
— Благодаря за напомнянето — каза Арик и направи кисела физиономия. — Надявам се, че въпреки натоварената ти програма ще намериш време да свидетелстваш в полза на защитата.
— Не се безпокой — обеща Фелиан. — Имай ми доверие. Ще изпонатръшкам целия съдебен състав.
Усмивката на Арик помръкна.
— Известно ти е, че извади късмет, нали? Могли са да те убият в мига, в който са разбрали, че идваме. Според мен не са го направили, защото са смятали, че вече не си жив.
Фелиан отново отпи от кафето и почувства чукането в рамото, където го беше пробол Трр-гилаг. По време на пленничеството си беше научил много за зхиррзхианците. Сигурно те не желаеха той да избяга и да съобщи всичко научено.
И все пак…
— Не — бавно каза той. — Не мисля, че Трр-гилаг се е опитал да ме убие. Ти не си виждал езиците им, Арик… Адско нещо, действа като нож за изкормване. Ако е искал да ме убие, можеше да ме разреже чак до костта и да вкара достатъчно от онази отрова. Или просто да ми пререже гърлото.
Арик потрепери.
— Може би.
— Не може би — възрази Фелиан. — Той просто се е опитал да ме зашемети, за да ме върнат в килията. А онази холограма са използвали, за да отвлекат вниманието ми, докато е рязал усмирителния гащеризон.
— Трябва да е била много впечатляваща — каза Арик. — Но това все пак не обяснява защо е променил решението си, когато дойдоха изтребителите.
Или защо Трр-гилаг или зхиррзхианските техници не са го нападнали много преди те да стигнат до мрачанския кораб. Да не би да са се страхували, че Фелиан ще е достатъчно бърз и ще им извие вратовете преди отровата да му повлияе?
— Може би не е имал време — каза Фелиан. — Възможно е и да се е паникьосал. Или може би…
— Какво?
— Това е дълга история — каза Фелиан. — Наистина дълга история. Но може онези малки семенца на несигурност, които се опитах да засея в ума на Трр-гилаг, накрая да са пуснали корени. Може би е започнал да се пита дали неговите ръководители не са лъгали за станалото с „Джутланд“.
— Възможно е — колебливо каза Арик. — Но на твое място не бих разчитал много на тази версия. Това означава да приеме за вярна думата на един чуждоземец пред тази на собствените си старейшини.
— Той мислеше върху казаното от мен — не отстъпваше Фелиан. — Наистина размишляваше. Имаше намерение да го провери.
— Може би. — Арик потри бузата си. — Като говорим за извънземни, питал ли си се откъде се е взел мрачанският кораб?