Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Зная — отсече Лий и се обърна. — Казах ви, че работата не е чиста, Бронски… сто пъти ви го повторих. Но вие не искахте да чуете.
— Млъкни, Лий — сряза го Бронски. — В доклада казва ли се дали синът и дъщерята са арестувани?
— Синът не е — отговори Гарсия. — Той се е запилял някъде с откраднати от Мироопазващите сили изтребители… други подробности не се съобщават. Дъщерята е арестувана в Доркас.
Кавана почувства, как нещо го прободе.
— В Доркас? — попита той. — Нали току-що каза, че Доркас е нападнат.
Гарсия вдигна рамене.
— Очевидно сътрудникът на Вандайвър е трябвало да я изведе, но в последната минута местният командир е решил да я задържи. Това е всичко, което знаем.
— И може би единственото, което ще знаем за известно време — отбеляза Бронски. — Добре. Дашка отиде да види какви разузнавателни постове са поставили мрачанците тук. Иди да му помогнеш!
— Слушам, сър. — Гарсия се обърна и напусна апартамента.
— Веднага трябва да заминем за Доркас — тихо каза Кавана на Колчин. — Кажи на Хил да поръча чартърен кораб. Най-напред ще прескочим до Ейвън, ще се свържем с „Каватина“ и оттам ще заминем за Доркас.
Говореше тихо, но очевидно не достатъчно тихо.
— Хич и не си го мислете, Кавана — каза Бронски. — Никъде няма да отивате, докато не оправим цялата каша тук.
— Генерале, дъщеря ми се намира във военна зона.
— Тъкмо във военна зона не трябва да отивате. — Бронски изкриви устни в нещо като съчувствена усмивка. — Вижте, зная как се чувствате, но последното нещо, от което се нуждаем сега, е да ни се пречкат цивилни. Оставете на професионалистите се справят с положението. Ще изпратят военен флот, Севкоорд ще монтира отново КИОРО.
— КИОРО — промърмори един слаб глас.
Всички обърнаха глави към лежащия на пода старец.
— Господин Шолон? — каза Бронски и коленичи до него. — Аз съм генерал Питър Бронски от военното разузнаване на Севкоорд. Как се чувствате?
— Прекрасно — каза Шолон. — Плавах там, където никой не е бил.
— Да — каза Бронски. — Е, това скоро ще премине. Във всеки случай сега сте, в безопасност.
Усмивката на Шолон стана сладко-горчива.
— В безопасност ли казахте? В безопасност? Не, всичко това е лъжа, господине… всичко! Никой не е в безопасност, генерал Бронски! Завоевателите идват!
Бронски погледна Айзен и се намръщи.
— Какво е това?
— Остатъчни последствия от наркотика — каза Айзен. — Случва се. Ще продължат няколко минути, докато се възстанови от свръхдозата.
— Добре. Успокойте се, господин Шолон. След минутка ще сте съвсем добре.
— Ще съм добре ли казахте? — попита Шолон. — Наистина ли? — Той поклати глава. — Никой от нас няма да е в безопасност, генерал Бронски. Не и от завоевателите. От никого. Аз зная, разбирате ли? — Шолон заговори тихо, съзаклятнически. — Аз го разбрах. Никой не знае, че съм го разбрал. Но аз зная цялата истина. И не съм я казал на никого. Щастлива случайност, разбирате ли? Едно на един милион. Може би на един милиард. Но Севкоорд е бил умен. Или просто отчаян. Или прекалено горд, за да не се възползва от шанса. Те са се възползвали от случилото се и са запазили истината в тайна. Излезли с фалшиво обяснение и име и започнали да спекулират с неговата употреба. И то подействало. Турило край на войната.
Бронски отново погледна към Айзен, който в отговор недоумяващо повдигна рамене.
— Не разбирам за какво говорите — каза Бронски.
— За Селадон, разбира се — тихо отговори Шолон. Внезапно замечтаността изчезна от лицето му. На нейно място се появи същият израз на вина и страх, който Кавана беше видял в бродерията на Фиббит. — Било е мощно слънчево изригване. Това е било. Станало е точно когато паволианските кораби са се измъкнали от засадата, когато са напуснали защитната покривка на планетарната сянка. Разбира се, те не са могли да видят, че идва… били са в сянката на планетата. Чисто съвпадение. Едно на един милион. Може би дори на един милиард.
— Сър? — настойчиво се обади Айзен и обърна глава към Кавана. — Мисля, че това не трябва да достига до ушите на цивилните.
— Правилно — с тъжен глас каза Бронски. — Във всеки случай вече е доста късно. Продължавайте, господин Шолон. Какво се е случило тогава?
Шолон изви устни в тъжна усмивка.
— Какво имате предвид с това „Какво се е случило?“ Всички са загинали, това се е случило. Цялата радиация влязла в соплата на двигателите, които не са имали защитни полета. А после и в корабите. Фокусирана и концентрирана от свръхплътния метал и течните рефлектори, поставени, за да не позволят излизането на сигнали навън. — Той впери невиждащ поглед в пространството. — Радиацията ги е убила. До един.