Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
Арик стисна юмруци.
— Значи слизаме?
— Командире, мрачанският кораб изключи двигателите си — каза Макс преди Куин да отговори.
— Повреда? — попита Клипър.
— От емисиите не мога да разбера нищо — отговори Макс.
— Изглежда някой е променил решението си — каза Букмейкър.
— Или са ни открили — предположи Клипър.
— Може би и двете — каза Куин. — Бойна готовност червена! Изпълнявай!
Окачващите скоби с трясък се отвориха и Арик се залепи за седалката. Куин беше включил на пълна мощност.
— След колко минути ще слезем? — извика през рева на двигателя Арик.
— След пет — отговори Куин. — Може дори по-малко. Стегнете се… там ще е малко горещичко.
— Ще го понеса — каза Арик през зъби. Вече усещаше как въздухът около него започва да се загрява — изтребителят се вряза в горните слоеве на атмосферата със скоростта на метеор. В ушите му бучеше ревът на мотора и заглушаваше туптенето на пулса, което не чуваше, но усещаше. Точно отпред, покрай шлема на Куин, тъмнината на космоса се срещна с тъмната част на планетата и закри всичко от погледа му. Едва по-късно му дойде наум, че Куин нарочно е избрал този вектор, така че когато влизат в оградения двор на завоевателите, изгряващото слънце да остане зад гърбовете им.
— Маестро, получихме визуална картина — неочаквано се чу гласът на Дазлер. — Съществата долу определено са извънземни. Цяла група от…
— Обстрелват ни — обади се Паладин. — Лазери със средна мощност… вероятно леки оръжия.
— Вземи на прицел и стреляй! — заповяда Куин. — Всички бойци да…
— Там! — прекъсна го Дазлер. — Маестро, открихме го!
— По дяволите, преминете на лазерна комуникация! — озъби се Куин. — Всички кораби!
Гласовете замлъкнаха.
— Куин? — промърмори Арик.
— Той е — категорично потвърди Куин. — Командир Кавана. Докаран е с мрачанския кораб. — Куин се поколеба. — Изглежда, е в безсъзнание.
Сърцето на Арик сякаш спря.
— В безсъзнание или мъртъв?
— Ще разберем след тридесет секунди — мрачно отговори Куин. — Затегнете колана! Слизаме.
Арик усети притискане, което го остави без дъх. Всред рева на двигателя се чуваха изстрелите. Още едно свръхнатоварване, после носът на изтребителя се повдигна… нещо ги удари отдолу и двигателят замлъкна…
Стъкленият капак над главата му се плъзна назад.
— Вдясно е — извика Куин. — Действайте!
Арик свали шлема си, измъкна се от пилотската кабина, стъпи на стълбичката и се огледа. На двадесет метра от него беше мрачанският кораб. Напред и вдясно се намираше един от двата комплекса, за които беше споменал Куин. Плътно над тях кръжаха три „Корвина“ и сееха смърт по всичко, което се движи.
Проснато на земята на пет метра от тях лежеше голо човешко тяло.
Фелиан.
По-късно Арик така и не можеше да си спомни как изскочи от изтребителя, как вдигна Фелиан, как се изкачи по стълбичката с него и го внесе в пилотската кабина. От тези няколко секунди неизлечим остана само един спомен: ужасяващият хлад от кожата на брат му.
А после стъкленият капак на пилотската кабина се затвори над тях и изтребителят излетя.
— Как е? — попита Куин.
— Не е добре — задъхано каза Арик, докато се мъчеше да се промъкне покрай краката на Фелиан и да вземе санитарната чанта от място й зад седалката на Куин.
— Извади диагностичния маншон — каза Куин.
— Ей сега — отговори Арик и отвори чантата. След секунди нагласи маншона, включи буксата в жака и каза: — Макс?
— Пулсът е забавен, но постоянен — докладва компютърът. — Кръвното налягане и нервните функции също са забавени.
— Какво му е? — попита Арик.
— Засега неизвестно — отговори Макс. — В кръвта му има няколко неидентифицирани вещества, но някои от тях несъмнено са от извънземни хранителни продукти. Един момент. Индикация на слаба отрова в кръвта.
Арик погледна малката струйка кръв на дясното рамо на Фелиан.
— Виждам следа от инжекционна игла — каза той. — Да пробвам ли с противозмийска отрова?
Последва кратка пауза. Със свободната си ръка Арик затърси в санитарната чанта нож или скалпел, нещо остро. Изпитваше огромно съжаление, че вместо него тук не е Мелинда. Ако се наложеше да направи разрез в кожата на брат си, за да му спаси живота…